Кони Мейсън - Дръзка любов

Навеждайки се ниско, тя положи бърза целувка на челото на Тим, а после хукна през храстите към потока и се пъхна във водата. Докато Деър се приближаваше с шумни крачки през гъстата трева, тя излизаше на противоположния бряг.

— Добре ли си? — запита той тревожно, когато Кейси излезе цялата мокра от потока.

— Разбира се, защо да не съм? — отвърна тя хапливо, озадачена от видимата му загриженост.

— Когато не се върна навреме за обяд, Марта се обезпокои и каза на татко, че те няма. Аз тъкмо се прибрах от Сидни и предложих да те потърся.

Господи, значи я е нямало твърде дълго! Сигурно е минало наистина много време, щом Марта е решила да каже на господин Рой.

— Не разбрах кога е станало толкова късно.

— Сама ли си? — запита остро Деър, хвърляйки подозрителен поглед към потока и храстите отсреща, замрели в тишина.

— Разбира се! — отговори Кейси, изведнъж заставайки нащрек.

— По дяволите, Кейси, как може да си толкова неразумна? — изръмжа Деър — хващайки я над лактите, за да я разтърси така, че зъбите й затракаха. — Нещо можеше да ти се случи. Не знаеш ли, че тук има змии, крокодили, диви животни и разбойници, които се крият в гъсталака? Като нища ще загинеш. Разтревожи цялата къща. Помисли и за другите, не само за себе си.

— Аз, съжалявам, Деър, не осъзнах, че…

— Сигурна ли си, че си сама?

— Нямам среща с любовник, ако това намекваш — отвърна хапливо Кейси. — Моля те, Деър, причиняваш ми болка.

Тя се надяваше Тим да не ги гледа, защото със сигурност щеше да се обезпокои от заплашителното държание на Деър.

Деър охлаби хватката си, макар че продължаваше да я държи. И тогава, след като гневът му поутихна, сивите му очи се отвориха широко, когато най-накрая забеляза оскъдното й облекло. Бляскавото сребро се превърна в пепел, докато очите му оглеждаха най-безсрамно стройната й фигура от глава до пети.

Фината риза, която някога беше принадлежала на майка му, беше станала почти прозрачна, прилепвайки към заоблените гърди, тънката талия и деликатните извивки на хълбоците. Червеникавият триъгълник, увенчаващ бедрата й, привлече погледа му и го задържа. Необходим му беше целият му самоконтрол, за да не я хвърли на земята и да не засити жаждата си по нея. Това, което го спря, беше парещият спомен как тя го беше засрамила пред брат му само преди няколко дни.

Наистина, беше пийнал малко повече ром онази нощ, но съвсем не беше пиян. Беше просто мъж, нуждаещ се от жена. Не която и да било жена, а една изключителна червенокоска, която беше дразнила сетивата му твърде много дни и нощи. Достатъчно много го заболя, че тя го беше отхвърлила. Но много по-лошо беше осъдителното отношение на Бен! Господи! Какво се беше вселило в него? Още повече го смущаваше фактът, че беше позволил на Кейси да осъзнае жаждата, която го измъчваше.

Тялото му се напрегна, слабините му пулсираха от желание, докато сребристите му очи бродеха свободно по леко облечената фигура на Кейси. Тя беше напълняла в последните няколко седмици и вече не можеше да бъде наречена слаба. Напротив, уместните прилагателни, които му идваха на ума, бяха „добре закръглена“ и „великолепна“.

— Объркваш ме, не знам дали да те удуша или да се любя с тебе, Кейси. Предупреждавам те, много скоро ще разбера какво точно искам от тебе.

Кейси загледа предпазливо как искра на желание припламва в очите на Деър и главата му се приближава към нейната, сякаш имаше намерение да я целуне. Спомни си прекалено ясно как я беше накарал да пламне цялата предишния път, когато устните им се бяха докоснали. Не можеше да позволи това да се случи още веднъж. Събирайки всичките си сили, тя се изтръгна от ръцете му.

— Ако искаш да обядваш, трябва да побързам — измърмори тя, събирайки дрехите си.

Набързо навлече роклята, обувките и чорапите си под горещия поглед на Деър и изтича към къщата. Той я последва със замислена усмивка, извила ъгълчетата на устата му.

Кейси въздишаше, чакайки домакинството да се оттегли за през нощта, за да може тя да отиде при Тим. Замоли се дано не се е отдалечил много от мястото, където го беше оставила, защото раната му беше сериозна и не биваше да се занемарява. Макар че навън ставаше вече много тъмно, часът още не беше подходящ за начинанието й.

Вгледана замислено през прозореца към обсипаното със звезди небе, Кейси не преставаше да се учудва на странния начин, по който се спускаше нощта в Нов Южен Уелс. Нямаше дълги здрачавания, както в Англия. Имаше само ден, а после нощта се спускаше като стоманена завеса, раздвижвана само от нощните насекоми. И тогава започваше симфонията. В тъмнината се разнасяше щракане, квакане и драскане, всяко на различен глас, с различна интонация и ритъм, и всичко това под непрекъснатото стържене на щурците, скрити край близките дървета. Откъм потока се чуваше истеричният смях на кукабарата.