Кони Мейсън - Дръзка любов

Изтривайки ръце в престилката си, Кейси запита:

— Искате ли чаша чай, господин Флечър? Макар че е намалял, все още имаме достатъчно запаси, докато дойде корабът с доставките.

— Не, момиче, но благодаря. Деър знае, че вече съм дошъл, и се пита къде ли съм се дянал. Той се отби у нас миналата седмица и оттогава нямах търпение да дойда тук и да ти хвърля един поглед. И името ми е Робин. Бях затворник, също като тебе, така че няма нужда от церемонии.

— Не ми приличате на човек от лондонските затвори — избъбри Кейси, преди да се усети какво казва. — Какво беше престъплението ви?

— И аз бих могъл да те попитам същото, момиче. Както ти е добре известно, повечето осъдени, изпратени в Нов Южен Уелс, са отрепките на Лондон и провинциалните градове, но някои са депортирани и за по-дребни провинения. Моето престъпление беше, че бракониерствах в горите на една от големите английски фамилии. Тогава бях още момче. Деър пропусна да спомене твоето престъпление, макар да наметна, че е сериозно. Сега, след като се запознахме, вярвам, че е преувеличил.

— Вярно е — призна бавно Кейси. — Изненадана съм, че Деър не ти е казал, че съм убила човек. Той като че ли много обича да разказва за това.

Милиарди емоции се отразиха на лицето на Робин, в това число и неверие.

— Трябва да има някаква грешка — възрази той. — Макар че едва-що се запознахме, искрено се съмнявам, че си способна на такова ужасно престъпление.

— Винаги си преценявал погрешно хората, Робин. — Деър беше стоял небрежно облегнат на рамката на вратата достатъчно дълго, за да чуе част от разговора. — Свидетелствата срещу Кейси са изцяло доказани и документирани, а както току-що чу, и тя си призна, че е убила човек. Има ли още нещо, което да искаш да узнаеш?

— Понякога си отвратителен, Деър — нападна го Робин, хвърляйки извинителен поглед към Кейси. — Даде ли си време да изслушаш историята на момичето? От собствен опит съдя, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

— Говориш също като татко — намръщи се Деър. — Не съм изцяло лишен от състрадателност. Естествено, Кейси ще има същите възможности, каквито са предоставени и на другите осъдени, които работят при нас. Тя ще има възможността да се реабилитира и да получи помилване.

Кейси изстреля сноп зелени искри по посока на Деър. Напрежението помежду им беше осезаемо. Нещо повече от неприязън се беше настанило между тези двамата, усети прозорливо Робин, докато наблюдаваше как искрите пламват и разпалват нещо, която и двамата отказваха да си признаят.

— Много си суров с Кейси, приятелю — каза Робин, търсейки как да разсее напрегнатата атмосфера.

Кейси изглеждаше готова да експлодира и Робин знаеше, че Деър няма да се сдържи, ако момичето даде воля на потискания си гняв.

— Деър, нека да намерим Бен и да идем на лов. Можеш да си починеш един ден, аз също. Корпусът на рома тази седмица два пъти посещава фермата ми. Искат земята ми, и то упорито, затова ме тормозят да се откажа от нея. Няма да спрат, докато не се сдобият с контрол над всеки акър, независимо колко заселници трябва да изгонят, за да получат това, което искат. Какво казва губернаторът Блай за тези нечестни действия, на Корпуса, Деър? Може ли да направи нещо?

Почти забравил за Кейси, Деър изпита съчувствие към приятеля си.

— Губернаторът прави всичко, което му е по силите, за да помага на заселниците, но Корпусът на рома командва тук много отдавна, за да бъде пречупен за една нощ. По принцип те са регистрирани в Англия като сто и втори полк, който да действа като войска и полиция в колонията.

— А сега правят всичко, за да затрудняват работата на Блай, като всяват раздори — изсъска Робин. — От една страна, имаме свободни хора с привилегии и пари, които искат да получат контрол над осъдените, които да им работят като роби, и над всички търговски дейности. От друга — правителството, което носи отговорността да осигурява работа и реабилитация на осъдените. Проблемът не е лесен за разрешаване. Горките фермери търпят всекидневна експлоатация от страна на Маккартър и Корпуса на рома. Само да имаше повече съвестни хора като тебе и баща ти.

— Всеизвестно е, че всички от Корпуса на рома са забогатели и са се сдобили с власт най-вече защото са имали възможност да злоупотребяват със закона или да го прилагат в своя изгода — продължи мисълта му Деър. — Срамно е, че са се докопали до монопола във вноса на стоки, особено на ром.

— Ром — повтори Робин с горчивина в гласа. — Основата на нашата икономика. Корпусът на рома единствено притежава злато и сребро, затова го купува от корабите. Принуден съм да приемам ром вместо заплащане за земеделската ми продукция и бавно, но сигурно ме изтикват от земята ми.