— Какво става тук?
Настръхнали един срещу друг, и двамата не бяха чули как Рой влиза в дрешника.
Деър се обърна рязко към баща си, раздразнен, че го е заварил в такова компрометиращо положение.
— Казах ти, че е грешка да довеждаш у дома тази жена, татко. Хванах я да краде от мамините сандъци.
— Трябваше да поговориш най-напред с мене, Деър, преди да обвиниш Кейси в кражба. Аз й разреших да избере каквото й трябва. Дрехите на майка ти само събират прах, натъпкани в сандъците. Радвам се, че й стават така добре. — И се обърна към Кейси. — Мисля, че трябва да избереш нещо, което ще ти служи по-добре. Тази рокля ти отива, но трябва да я запазиш за специални случаи.
Кейси почувства как прилив на червенина се надига от голите й рамене и плъзва по бузите й.
— Не смятах да взема тази рокля, господине — обясни тя плахо. — Беше толкова красива, че не можах да устоя да не я пробвам. Никога не съм виждала нещо толкова изящно. Веднага ще я върна.
— Няма нужда, Кейси, можеш да я задържиш, както и всичко друго, което ти хареса. Само че тази я запази за по-подходящи случаи.
— Да, господине — съгласи се тя, осмелявайки се да хвърли поглед към навъсеното лице на Деър.
Той изглеждаше готов да избухне и Кейси побърза да излезе, като спря само за да събере дрехите, които беше изпуснала.
— След като закусиш, ела в кабинета ми и ще поговорим за задълженията та — извика Рой след нея. — Вече говорих с Марта.
След това се обърна към сина си с почервеняло от гняв лице.
— По дяволите, Деър, остави това момиче на мира! Да не мислиш, че не съм забелязал как я преследваш? Какво толкова те дразни у нея?
Деър изгледа дръзко баща си и семенцето несигурност избуя в огромно съмнение. Веднъж му беше задал въпрос относно Кейси, но трябваше да се увери.
— Какви са твоите планове за Кейси, татко? Ти си още в силата си, а не може да се отрече, че тя е красива.
Сивите очи на Рой блеснаха във внезапен гняв.
— По дяволите, Деър! За последен път ти казвам, че нямам никакви намерения спрямо нея. Усещам, че у Кейси има нещо повече от това, което и двамата забелязваме. Смятам да разбера защо е убила и когато го направя, сигурен съм, че и двамата ще се изненадаме.
— Виждам, че тази малка вещица вече те е омагьосала, татко!
— Не мисля, че аз съм омагьосаният от това момиче — забеляза наблюдателно Рой. — Дръж си ръцете далече от нея, Деър. Тя не е като Мег. Досега не съм казвал нищо против това, че спиш с нея, защото и тя като че ли го иска. И докато това е изборът на Мег, ще продължа да си затварям очите.
— Колко благородно, татко — усмихна се нахално Деър. — Мег е курва, Кейси също. Но няма защо да се тревожиш, Кейси не ме привлича. Можеш ли да кажеш същото?
— По дяволите, Деър! — избухна саркастично Рой. — Дръж си долните мисли за себе си. Очаквам да се държиш прилично с Кейси и Марта. Нямаш неприятности с Ани и Мег, защо Кейси да бъде проблем? Сигурен съм, че имаш задължения, затова, ако ме извиниш, и аз ще ида да изпълнявам своите.
Господи, помисли Деър, наблюдавайки как баща му се оттегля с бавна стъпка. Какво, по дяволите, е станало с него? От първия момент, когато погледът му се беше спрял на Кейси О’Кейн, усещаше нервите си стегнати на възел. Изруга перверзното усещане, което го беше накарало да я целуне. Може би трябваше да спи с жена. По дяволите, ако Мег не е свободна тази вечер, ще иде до имението на Маккензи, където знаеше, че Марси ще го посрещне с отворени обятия. Баща й доста често намекваше, че на един съюз между дъщеря му и Деър не би се погледнало с лошо око. Самата Марси като че ли очакваше това. Може би беше време да се ожени!
Облечена в прилична сива рокля, по-подхождаща на положението й, Кейси влезе в кухнята, където намери Мег, Марта и Ани да закусват, седнали около квадратната кухненска маса. Тя седна при тях и Ани веднага стана, за да й донесе чинията, която бе държала на топло на плочата на огнището. Усмихната я постави пред Кейси.
— Виждам, че си намерила подходяща дреха — каза Ани, оглеждайки одобрително роклята, избрана от Кейси.
— На мене господин Рой никога не ми е предлагал дрехите на жена си — нацупи се Мег.
— Не можеш да влезеш в тях — изкикоти се Ани. — Нито аз, нито Марта. За щастие господин Рой има няколко топа плат и Марта може да си ушие нещо прилично, както направихме ние с тебе.
— Нищо, ушито от мене, не може да стане толкова красиво, колкото роклята на Кейси — оплака се Мег. — Не е честно.
— Стига, Мег — предупреди я остро Ани, прибягвайки до трудно спечеления си авторитет, за да запази дисциплината. — Трябва да се научиш да работиш с хората, без да се оплакваш.
Читать дальше