Кони Мейсън - Дръзка любов

— Господин Рой ми каза първо да те заведа в дрешника — спря я Ани. — Там има няколко сандъка с дрехи, останали от покойната му жена. Каза да избереш нещо прилично, което да носиш. Никоя от нас не можеше да ги носи, преди да дойдеш ти. Двете с Мег сме по-пълни и доста надарени на някои места, но тези дрехи сигурно ще ти станат, каквато си дребничка.

— Слава богу — възкликна Кейси. — Чудех се как да се прикрия с тези парцали. Кажи ми къде е дрешникът и ще ида, само да се измия. Няма нужда да ме чакаш.

— Последната врата вдясно в края на коридора — каза Ани. — Точно до стаята на Деър. Избери каквото ти трябва, после ела долу на закуска. Можеш да се видиш с господин Рой, след като се нахраниш.

Когато чу името на Деър, Кейси се напрегна и зелените й очи се изпълниха със страх.

— Аз… ще побързам — обеща тя.

Тълкувайки погрешно страха й, Ани каза приветливо:

— Няма от какво да се боиш тук, Кейси. Стига да работиш както трябва и да се подчиняваш на правилата, ще ти бъде добре. — Тя се поколеба, преди да продължи. — Мег каза, че си убила човек. Не знам дали това е истината, а и не ми е работа, но всички тук, с изключение на семейство Пенрод, са осъдени. Някои са извършили престъпления, по-лоши от тези на другите, но в очите на закона всички сме еднакви. Ако искаш да ти е добре, прави каквото ти казват и времето ще мине бързо. Аз откраднах, за да помогна на семейството си, и си платих. Ние с Мат, за когото ще се омъжа, ще съберем неговите и моите тридесет акра земя и ще започнем нов живот. Можеш да направиш същото, след като ти изтече присъдата.

— Ще запомня думите ти, Ани — усмихна се Кейси. — И благодаря за съвета. Със сигурност не смятам да причинявам неприятности. Но кажи ми, искам да знам кой е осведомил Мег за престъплението ми. Господин Пенрод ли? Или някой от синовете му?

— Смятам, че е бил Деър — каза Ани, някак смутена. — Мег много си пада по Деър, ако разбираш какво искам да ти кажа — наблегна тя, поглеждайки нагоре. — Може би го е измъкнала от него още преди той да се е усетил какво става. По-добре сега да тръгвам, че семейството си чака закуската. Не забравяй, слез в кухнята веднага щом се облечеш прилично.

Петнадесет минути по-късно Кейси намери дрешника и застанала на колене, щастливо започна да се рови в няколкото сандъка, подредени до стената. Те съдържаха всякакви дрехи, каквито една жена можеше да си пожелае, и момичето изпадна в екстаз, защото изглеждаха точно като за нея, както беше предрекла Ани. Явно, госпожа Пенрод е била доста слаба като млада. Кейси се запита кога ли е починала тя и от какво.

Внимателно подбирайки само най-обикновените и практични дрехи, тя ги трупаше на спретната купчинка на пода до себе си, когато изведнъж попадна на най-красивата рокля, която беше виждала в живота си. Беше от зелен сатен с богато разкроена пола, къси буфан ръкави и ниско изрязано деколте, Кейси не можа да устои на импулса да я пробва. Ани бе казала, че семейството сега закусва. Събличайки бързо робата, която Ани й беше донесла снощи, Кейси се вмъкна в блестящата рокля. Жалко само, че нямаше как да се огледа.

Изведнъж тя си спомни за малкото огледало, което висеше над мивката в стаичката й. Прибирайки купчинката рокли, Кейси се обърна и отвори вратата, като смяташе да изтича до стаята си, да се огледа за момент в огледалцето и да се върне, за да остави роклята в сандъка. Но налетя право в ръцете на Деър Пенрод, който тъкмо минаваше по коридора на път към стаята си.

— Какво, по дяволите… — изръмжа той, олюлявайки се от сблъсъка с нежното тяло, което се бутна в него.

Грижливо сгънатите рокли излетяха от ръцете на Кейси, за да се приземят в ярка купчина пред краката й. Веждите на Деър, смаяно се вдигнаха, докато очите му оглеждаха съвсем неприкрито тялото й, облечено в яркия сатен. Никога не беше виждал по-красива гледка. Но тази жена беше облечена в роклята на майка му! Без да се смята целият гардероб, който малката крадла се канеше да отмъкне.

— Какво правиш с дрехите на майка ми?

Кейси пребледня. Той изглеждаше бесен, сякаш обзет от сто демона.

— Аз… аз… — заекна тя, преди да си възвърне гласа. — Баща ти ми каза да взема каквото ми е необходимо.

— Ти си и лъжкиня, освен че си крадла! — обвини я той разгорещено. — Тук си само от един ден и вече си вземаш каквото ти скимне.

Кейси преглътна, стегнатото й гърло едва пропускаше думите.

— Не съм крадла. Не съм и лъжкиня. Питай баща си, ако не ми вярваш.

Изведнъж тя се намери натикана обратно в дрешника, последвана от страховито намръщения Деър, който затвори плътно вратата зад себе си.