Кони Мейсън - Дръзка любов

— Не обръщай внимание на Деър — каза Бен, пораздразнен от резкия тон на брат си. — Той понякога е доста суров, но по принцип е добър. Всички го харесват. Най-добрият му приятел е еманципант. С повечето осъдени се държим добре, за да ги насърчаваме да работят, затова няма от какво да се страхуваш. Татко не е лош господар.

— Благодаря, господине — измърмори Кейси, ободрена от приятелските забележки на Бен.

— Казвай ми Бен. — Младият мъж се ухили дяволито. — Ако ме наричаш „господине“, ще ми се струва, че говориш на баща ми. Сега хайде да тръгваме към фургона.

Той я метна със забележителна лекота на седлото на коня си и скочи зад нея, цъквайки с език, като същевременно дръпна юздите.

Останалата част от пътуването, след като Кейси отново се качи във фургона при Марта, мина без произшествия. Макар и пострадал от нападението, Рой се справяше без проблеми, докато Бен яздеше край него като стража. Разбойниците вече бяха изчезнали в храсталака и не представляваха заплаха, фургонът влезе в Парамата преди стъмване, но не спря. Кейси забеляза, че градът се състои от малка групичка тухлени и дървени постройки, издигнати с труда на осъдените от двете страни на утъпкания път.

Не след дълго стигнаха имението Пенрод. На Кейси то й се стори като безкрайна земя, прочистена от всякаква дива растителност, на запад и изток покрай река Хоксбъри, докъдето стигаше погледът й.

Фургонът изведнъж спря пред голяма къща, обградена от жив плет, край която пасяха овце, пръснати по близките възвишения. В двора се виждаха пилета, кълвящи нещо по прашната земя. Огромно дърво хвърляше пъстра сянка върху правоъгълната двуетажна постройка. На Кейси всичко това й се видя внушително, особено в тази пустош, където почти никой фермер не преуспяваше.

Бен помогна на жените да слязат от фургона и всички влязоха в къщата през предната й врата. Кейси забеляза, че централният коридор минава през цялата ширина на къщата, от предната врата чак до задната, с по три стаи от всяка страна. Едва бяха влезли, и една закръглена жена с приятна външност се запъти към тях с бързи крачки.

— Тъкмо взех да се притеснявам, господине — каза тя, обръщайки се към Рой, — че закъснявате с връщането от Сидни. Виждам, че сте довели две жени, които да заемат мястото ми. — Изведнъж стреснатият й поглед се спря върху синините по лицето на Рой. — Господи, какво се е случило?

— Разбойници — каза той сухо. — Донеси нещо за дезинфекция.

— Веднага, господине. Но… но къде е Деър? — запита тя, поглеждайки към Бен. — Не е ранен, нали?

— Сигурен съм, че брат ми ще оцени загрижеността ти, Ани — засмя се Бен. — Но нищо му няма. Остана, за да проследи един от разбойниците, който нападна Кейси.

След като Рой запозна жените, Кейси реши, че Ани й харесва. На около тридесет и пет години, тя изглеждаше престъпничка не повече, отколкото самата Кейси. След като Ани се погрижи за нараняванията на Рой, жените бяха отведени в кухнята и нахранени, докато семейството вечеряше в трапезарията. Кейси нямаше представа дали Деър се е върнал, а и беше твърде уморена, за да попита.

Марта получи стая под задното стълбище, близо до кухнята, но Кейси беше отведена на втория етаж, в една малка стаичка в далечния край на коридора. Докато Ани не си заминеше след две седмици, нямаше да има други свободни стаи на долния етаж. Килерчето до кухнята се ползваше от Мег, още една осъдена, приблизително на възрастта на Кейси, с която тя също се запозна.

Мег не й се стори приятелски настроена. Едра, руса и пищна, тя напомняше на Кейси за една прислужничка, която беше видяла в някакъв Дъблински хан. Лесно можеше да си представи как жадният сребрист поглед на Деър се впива в момичето, добре надарено от природата и съзнаващо привлекателността си, докато сервира в трапезарията. Не че това има някакво значение, каза си тя.

Твърде изтощена, за да направи нещо повече от това, да плисне малко вода на ръцете и лицето си, Кейси свали жакета на Деър и се тръшна на леглото, заспивайки веднага. Последната й съзнателна мисъл беше за безкрайните години служба, които й предстояха, и за арогантния Деър Пенрод, който сигурно щеше да направи всичко по силите си, за да я унижава още повече.

— Събуди се, Кейси. Господин Рой пита за тебе. Марта стана преди няколко часа.

Кейси се обърна и отвори очи, виждайки надвесената над себе си Ани.

— Ау, успала съм се! Моля те, кажи на господин Пенрод, че идвам веднага.

Тя посегна към жакета на Деър, оставен при долната част на леглото.