Кони Мейсън - Дръзка любов

Макар в родината си да беше популярна и много търсена, Кейси още не се беше влюбвала в младеж. Макар че предпочиташе Тимъти О’Мали пред всички останали. Този едър и здрав момък беше поискал ръката й и се предполагаше, че един ден ще се оженят, докато бунтът не промени живота й. Тим бе арестуван заедно с други бунтовници и депортиран на един и същи кораб с нея. Макар че почти не го виждаше, откакто бяха слезли на суша, по време на дългото пътуване се бяха срещали случайно, въпреки че жените и мъжете бяха отделени едни от други и това правило, наложено от англичаните, строго се спазваше. Ако не беше Тим, тя нямаше да понесе пътуването.

— Господин Пенрод изглежда добър човек.

Гласът на Марта изтръгна Кейси от размишленията й и тя се обърна към по-възрастната жена, усмихвайки се стеснително, задето се беше така вдълбочила в собствените си мисли, че не й беше обърнала достатъчно внимание.

— Ще видим — заяви тя, не искайки да се обвързва прекалено рано. — Понякога първите впечатления лъжат.

— И все пак мисля, че извадихме късмет, че напускаме Сидни. Особено със семейство като Пенрод. Можеше да бъде и по-зле, нали разбираш. Независимо дали го съзнаваш или не, лейтенант Потър ти беше хвърлил око. Ако имаше начин да постигне своето, ти щеше да свършиш в леглото му.

— Едва ли — намръщи се Кейси, свеждайки очи.

В действителност тя много добре знаеше какво има наум за нея лейтенант Потър — всеки път, щом й метнеше алчен поглед. Точно затова винаги гледаше да разубеждава хората, които искаха да я наемат.

Кейси заоглежда по-възрастната жена изпод полуспуснатите си клепачи. Не беше грозна, но костеливата й фигура беше толкова слаба, че изглеждаше като умираща от глад. Кейси не знаеше много за нея, с изключение на факта, че е била депортирана тук заради кражба. Понеже бяха все заедно, двете разговаряха от време на време, но не споделяха нищо лично. Марта изглеждаше над четиридесетте, с мека кестенява коса, прошарена с бели нишки. Уморени кафяви очи гледаха от костеливото лице, видимо познало глада и лишенията. Кейси се питаше как ли щеше да изглежда приятелката й, ако яде по три пъти на ден и се облече в малко по-привлекателни дрехи.

— Този младия господин Пенрод си го бива — забеляза лениво Марта, отправяйки поглед към Деър, който яздеше редом с фургона, яхнал черния си жребец.

— Ако мислиш, че арогантността е привлекателна — изсумтя Кейси, осмелявайки се да погледне към широкия гръб на Деър. — Той се отнася с нас така, сякаш сме някакви отрепки.

— О, не, Кейси, сигурна съм, че грешиш — отвърна Марта. — Беше самата любезност, когато поговори с мене, докато ти се миеше. Вие с него май не сте подходили както трябва един към друг. Признавам, че като го изпръска с кал, не му стана особено приятно. Дай му време, ще се осъзнае.

— Съмнявам се — отбеляза Кейси, изпращайки убийствен поглед към Деър.

За неин лош късмет той избра точно този момент, за да се обърне към двете жени.

— Искате ли да ми кажете нещо, госпожице О’Кейн? — запита той студено, вдигайки тъмната си вежда.

— Н-не — заекна тя и стисна устни.

— Надявам се, че не отправяхте този отровен поглед към баща ми — отвърна той с цинично измляскване.

Преди тя да успее да измисли подходящ отговор, конят му препусна рязко напред, вдигайки след себе си облак прах.

— Този мъж е непоносимо нагъл — измърмори мрачно Кейси. — Меринос с меринос — добави тя, използвайки презрителния прякор, често прилаган към заселниците.

Марта беше достатъчно умна да задържи езика си зад зъбите, отмествайки погледа си от Кейси към Деър, като се питаше на какво ли се дължи тази враждебност между двамата.

Макар че разстоянието между Сидни и Парамата беше само петнадесет мили, неравният път и бавно движещият се бивол означаваха продължително и тягостно пътуване. Кейси се вгледа пред себе си, но не видя нито Деър, нито дори облак прах, който да показва къде се намира той. И тогава, надделявайки над монотонното скърцане на колелата, някакви странни звуци привлякоха вниманието й към високите дървета, растящи край пътя. Видя разноцветни папагали, които си бъбреха и цвърчаха. Изглеждаха като летящи украшения в жълто, сапфирено, зелено и алено. Това беше първото излизане на Кейси извън Сидни и жадното й любопитство я държеше в плен на омаята.

Откъм едно високо евкалиптово дърво долетя крясъкът на сврака. После друг звук я стресна. Неколцина мъже с груба външност изскочиха от храстите от двете страни на пътя с викове и крясъци, размахвайки здрави тояги. Рой реагира веднага и грабна заредената пушка. Стреля, но преди да успее да зареди наново, двамата мъже скочиха върху него и го събориха на земята.