Кони Мейсън - Дръзка любов

Косата му беше черна, толкова черна, че блестеше в синкав оттенък под ярките слънчеви лъчи. Превъзходно сложен и агресивно красив, той хвърляше наоколо погледи със стоманеносивите си очи, засенчени от гъсти черни мигли — очи, които не пропускаха нищо. Беше висок, с яки кости, гладко обръснат, широките му рамене уверено изпълваха жакета. Държеше се самоуверено и авторитетно, дори малко арогантно.

Лицето му беше загоряло от вятъра и слънцето, с плътни и чувствени устни. Брадичката говореше за вродена упоритост. Макар че профилът му беше суров и мрачен, често се смекчаваше от внезапна усмивка или смях. Всеки можеше да види бликащата енергия, която личеше в движенията му, и силата, кипяща в него.

Рой проследи погледа на Деър, насочен към въпросната жена — кокалеста селянка на около четиридесет години. Облечена в парцалива дреха и боса, тя изглеждаше достатъчно способна да върши каквато и да било къщна работа.

— Какво е престъплението на тази жена, лейтенанте? — запита Рой, посочвайки с пръст към нея.

— Това е Марта Комбс — каза с уморен глас Потър. — В присъдата й пише, че е откраднала парче шунка и три наденици.

— За да нахрани гладуващото си семейство, предполагам — добави Рой с лек сарказъм, издаващ пренебрежението му към английското правосъдие.

— За короната престъплението си е престъпление и крадецът си е крадец — сви рамене Потър с явно безразличие. — Жената е откраднала чужда собственост и е била осъдена на заточение.

— Ако се измие и се облече подходящо, мисля, че ще може да ни върши работа — забеляза Деър, сподавяйки една прозявка. — Поне не е убийца — добави той разсеяно.

Лейтенант Потър погледна младежа с любопитство.

— Има и няколко по-млади жени — намекна той лукаво. — С трима здрави мъже в семейството и при липсата на жени може да решите да си изберете от тях. Марта едва ли би била подходяща да топли леглото на някой мъж. Но човек не може да съди за вкуса на другите — добави той презрително.

— Да не би да си мислите, лейтенанте, че баща ми, аз или брат ми ще легнем с някоя от тези… нещастници? — запита Деър, отправяйки леден поглед към войника. — Сред тях едва ли има и една, която да не е курва, заразена бог знае с какво.

— Престани, Деър — предупреди го Рой, познавайки избухливия темперамент на сина си. После се обърна към Потър: — Ние не злоупотребяваме с нашите прислужнички. Ако държите на поста си, ще се изразявате с приличен език в наше присъствие. Не гарантирам, че синът ми ще прояви достатъчно чувство за хумор, при тези глупости, които му говорите.

Изчервявайки се, Потър кипна вътрешно, недоволен от публичното мъмрене. Никога не беше харесвал високомерния Деър Пенрод или семейството му, а сега имаше още една причина да мрази този човек. Никои не се задяваше безнаказано с Корпуса на Нов Южен Уелс. Знаеше се, че семейството е в приятелски отношения с губернатора Блай и толерира свободомислието. А освен това мнозина от заселниците търсеха своя водач в лицето на Деър.

— Ако Марта е жената, която искате, ще се погрижа да я прехвърлят — изрече той донякъде троснато.

Вниманието на Деър изведнъж беше привлечено от една слаба фигура, която се клатушкаше в полезрението му, помъкнала кофа с мръсна вода. Свела очи към земята, Кейси се бореше с кофата, смятайки да я изпразни в тясната дупка, изкопана за целта. Пътят й минаваше точно към мястото, където стояха тримата мъже, но тя нарочно държеше очите си наведени, защото не искаше нищо и никой да се меси в задълженията й или в тежкия товар, който носеше. Но съдбата пожела да стане другояче.

Крехкото и тяло, вече изтощено отвъд предела на слабите си сили, не можа да се справи с невъзможната задача и ръцете просто отказаха да й служат. Тя се спъна и отчаяно се опита да задържи кофата, но тя се оказа твърде тежка за нея. Кофата излетя от ръцете й с трясък и мръсната вода оплиска безупречно чистите панталони и ботуши на Деър, тъй като той стоеше най-близо до нея.

— По дяволите! — изрева той, отскачайки назад, докато Кейси губеше опора и последва кофата, стоварвайки се на земята.

Тя се търкаляше безпомощно в получилата се рядка кал, докато Деър я оглеждаше с едва скривано презрение.

— Непохватна кучка такава! — изръмжа лейтенант Потър. — Направи го нарочно.

Взирайки се объркано в изкаляните си панталони, Деър почти не обръщаше внимание на лейтенанта, който грубо издърпа Кейси да стане, впивайки пръсти в меката плът на раменете й. Тънките му устни се извиха презрително, докато дясната ръка се вдигна и се стовари върху лицето на затворничката с такъв оглушителен удар, че тя се олюля. Щеше да падне, ако той не я стискаше грубо. Когато отново вдигна ръка, за да я удари още веднъж, усети, че китката му е хваната от нечии яки пръсти.