Кони Мейсън - Дръзка любов

Мег хвърли към Кейси неприязнен поглед, но не каза нищо повече и не продължи да противоречи на Ани. След като Ани си отиде оттук, нещата ще тръгнат различно, обеща си тя мълчаливо. Тогава ще отговаря само пред мъжете от семейство Пенрод, а тя знаеше точно как да се спогажда с тях.

След малко Кейси почука на вратата на кабинета.

— Влез, Кейси — каза Рой, който вече я очакваше.

Тя го намери седнал зад резбованото бюро в малката стая, обзаведена с красиви и стилни мебели. Фактически цялата мебелировка, която беше видяла досега, беше направена от осъдените, също както къщата и пристройките. За щастие, Рой Пенрод имаше капитала, необходим за управлението на преуспяващата му ферма, а то беше повече от онова, с което разполагаха повечето заселници.

По-голямата част от фермерите покрай река Хоксбъри страдаха от честите наводнения, от малкото пари, които имаха в наличност, и от постоянните искания от страна на Корпуса на Нов Южен Уелс да изкупи земите им. След пристигането на губернатора Уилям Блай през 1806 г. нещата лека-полека започнаха да се подобряват. Но Корпусът на рома имаше твърде силни позиции и конфликтът между правителството и личните интереси се задълбочаваше. Блай се опитваше да прокарва британската политика, но търпеше поражение от Корпуса на Нов Южен Уелс, чийто командващ, полковник Джонстън, в тясно сътрудничество с Джон Маккартър се държеше враждебно спрямо заселниците.

Рой махна на Кейси да седне на един стол с права облегалка и на лицето му се изписа замислено изражение. Бяха изминали много години, откакто за последен път бе видял съпругата си в сивата рокля и тя събуди отдавна забравени чувства.

— Изглеждаш много добре — изрече накрая Рой. — Радвам се, че дрехите най-накрая влязоха в употреба.

— Благодаря ви — отвърна искрено Кейси. — Съпругата ви сигурно е била стройна жена, дрехите ми лягат съвършено.

— Бих казал, по-скоро крехка — въздъхна Рой със съжаление. — Ако бях осъзнал колко е слаба, никога нямаше да я моля да дойде при мене тук в Австралия. Починала в морето и я погребали там. Слава богу, че Деър и Бен оцеляха. Оттогава сме само тримата.

— Аз… съжалявам — прошепна Кейси.

— Е — каза Рой и се прокашля, — това беше преди много години. Нямаме време да гледаме назад. Да поговорим за твоите задължения.

Кейси кимна предпазливо. След случая със съдията се беше научила да не вярва на мъжете, затова зачака думите на Рой със свито сърце.

— Марта призна, че не я бива много като готвачка, затова предпочита да върши друга работа. Мег също няма желание да готви. Оставаш ти, Кейси. Можеш ли да готвиш?

Тя се отпусна видимо и широка усмивка изкара една трапчинка на бузата й.

— Татко се кълнеше, че съм най-добрата готвачка в Дъблин — похвали се тя. — Може да е преувеличавал, но не само той харесваше готвенето ми. Ами например Тим все успяваше да си изпроси покана за вечеря, почти всяка неделя.

Тя спря да си поеме дъх и изведнъж осъзна, че се е разбъбрила. Розовина обагри бузите й и изведнъж Рой си пожела да беше двадесет години по-млад.

— Значи се разбрахме — каза той доволен. — Марта може да се заеме с чистенето и с градината, тя така и така предпочита, както ми каза. Мег може да продължи да изпълнява задълженията на икономка.

Кейси взе думите му за край на разговора и се надигна да си върви, но Рой я подкани с жест да остане на стола си.

— Кейси, макар и само за да успокоя Деър и да прогоня страховете му, че може да бъдем заклани в леглата си, мисля, че трябва да поговорим за твоята присъда.

— Вече знаете защо съм депортирана — отвърна смутено Кейси. — Какво още искате да знаете, освен това, че страховете на сина ви относно мене са неоправдани?

— Това го знам — отговори Рой. — Но имам чувството, че в твоята история има нещо повече от онова, което ни каза лейтенант Потър. Не искаш ли да ми разкажеш? Трудно ми е да мисля за тебе като за убийца.

— Нека синът ви смята каквото си иска — каза упорито Кейси.

Проклета да бъде, ако позволи на Деър Пенрод да задоволи болното си любопитство. Ако той не можеше да я приеме такава, каквато е, няма защо да я приема изобщо. Това арогантно копеле заслужаваше да смята, че може да стане нейна жертва. Бащата изглеждаше добър човек, но тя още си имаше едно на ум относно плановете му за нея. Реши да остави преценката си за по-късно, когато нещата се изяснят.

— Оценявам загрижеността ви, господине — изрече тя накрая. — Но бих предпочела сега да не говорим за това. Може би някой ден…