Кони Мейсън - Дръзка любов

Слушайки шокиращия разговор, Кейси внезапно се оживи.

— Но това не е честно! Осъдените, на които са им изтекли присъдите, имат право върху земята, която са спечелили.

Робин се обърна към нея с тъжна усмивка.

— Освободените имат право на много малко неща. Ако зависеше от Корпуса на рома, щяхме да си останем роби. Точно сега живеем в „разменна икономика“, основана на тиранията и рома.

Малко след това Робин и Деър излязоха, за да потърсят Бен, а Кейси се върна към задълженията си, погълната от мисли за привидно непреодолимите проблеми пред тази сурова нова граница.

Кейси вече се беше оттеглила за през нощта, когато на вратата й се почука. След заминаването на Ани тя вече заемаше приятната стаичка, долепена до кухнята. Беше точно по вкуса й с голям прозорец, от който се виждаше река Хоксбъри. Мислейки, че Марта е дошла да й пожелае лека нощ, Кейси не сложи робата си, а направо отвори вратата, облечена в строгата си бяла нощница, която някога беше принадлежала на госпожа Пенрод. Никой освен Марта не посещаваше стаята й.

Вратата се отвори под пръстите й и когато разпозна посетителя, тя ахна смаяна. Беше благодарна за полумрака, който скриваше зачервените й бузи, но когато се съвзе, смущението се превърна в ярост.

— Ти! — изсъска тя. — Какво искаш?

Деър не беше подготвен за гледката, която се представи пред стреснатите му очи. Очертано от смътната светлина на лампата, светеща зад Кейси, тялото й блестеше като светла слонова кост под тънката материя на нощницата. Всяка пищна извивка, всяка ямка и заобленост се впиваха в сетивата му и караха кръвта му да бушува във вените. Сребристите му очи станаха пепелявосиви, когато усети пламъци на разпалено желание да пълзят нагоре по гърба му.

— Искам да поговоря с тебе — изрече той с дрезгав глас и внезапно пресъхнало гърло.

И без да чака покана, влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.

С протестен вик Кейси грабна робата и я метна на раменете си.

— Не може ли да почака до сутринта?

— Не, заминавам за Сидни още на разсъмване. Двамата е Робин се надяваме да се срещнем с губернатора и да поговорим за несправедливото отношение на Корпуса на рома към освободените. Блай е почтен човек и съм сигурен, че ще помогне с каквото може.

— Добре — каза Кейси намръщено. — Но какво е толкова важно, че не може да почака до сутринта? — Кършейки нервно ръце, тя погледна към затворената врата, а после пак към Деър. — Моля те, побързай, чакам Марта да се отбие.

— Марта вече спи, никаква светлина не се вижда под вратата й. Не се тревожи, Кейси, никой няма да ни смущава.

Думите му не успяха да разпръснат съмненията, които се таяха у нея. Тя не вярваше на Деър. И нещо по-лошо, не вярваше на себе си. Той беше прекалено красив, прекалено самоуверен и й въздействаше по начини, с които тя не знаеше как да се справя.

— Нещо лошо ли съм направила? — запита Кейси, пожелавайки си той да каже бързо за какво е дошъл и да си върви. — Да не би готвенето ми да е незадоволително, господин… Деър?

— Само Деър, Кейси, няма нужда от „господин“. И да, направила си нещо. Накара ме да те искам. Прекалено силно. Не мога да спя нощем.

Седмици наред копнежът по Кейси беше кипял скрит у него и Деър най-накрая беше стигнал точката, в която нищо друго освен действието не би могло да излекува болестта му. Тази нощ беше погълнал достатъчно ром, за да разкрие на Кейси желанието си.

— Какво? — ахна тя, сигурна, че не е чула добре. — Какво каза?

— Искам да се любя с тебе, Кейси, Още от момента, когато погледът ми се спря на тебе, между нас пламна нещо. Погрешно сметнах, че това, което съм почувствал към тебе, е антипатия, но не след дълго разбрах, че то няма нищо общо с чувствата ми. Беше нещо много по-различно от обикновена неприязън. Колкото повече мислех над взаимното ни привличане, толкова повече разбирах, че единственият начин, по който мога да се откъсна от тази странна зависимост е да се любя с тебе и да те изкарам от себе си веднъж завинаги.

— Ти си полудял! — извика Кейси, изплашена от неумолимата решителност, изписана по лицето му. — Нямам намерение да… да се любя с тебе.

Отговорът й като че ли го развесели и една усмивка смекчи чертите му.

— Кейси, ще излъжеш, ако отречеш, че ти въздействам по същия начин, както и ти на мене. Не знам какво е, не знам дали това привличане си има име, но със сигурност знам, че те искам.

— Това е невъзможно! — възрази разгорещено Кейси. — Ти не си показвал нищо друго освен презрение към мене, още от първата ни среща. Как смееш така спокойно да заявяваш, че искаш да се любиш с мене? Господи, Деър, какъв човек си ти?