Кони Мейсън - Страст и омраза

— В лявото бедро. Загуби много кръв, но успях да спра кървенето.

Дил изстена, когато Джоунс го изнесе от фургона.

— Съжалявам, че ви притеснявам, госпожо Тревър, но ме е страх да не загубя крака си, ако лежа на земята, докато лекарите стигнат до мене.

— Всичко е наред, лейтенанте. Раненият си е ранен, без значение какъв цвят е униформата му. — И към Джоунс: — Свалете му дрехите, докато Савана приготви нещата, които ще ни трябват, за да извадим куршума.

— Виждали ли сте капитан Дръмънд? — запита Бранд. Гласчето му сепна Еме. Тя беше забравила за него, докато се разпореждаше какво да направят за ранения. Но сега се обърна към Джоунс, очаквайки напрегнато отговора му. И тя самата нямаше търпение да му зададе този въпрос още щом го зърна.

— Да, сержанте, какво става с капитан Дръмънд?

— Той ни водеше при Джоунсбъро, госпожо Тревър — каза Джоунс, подбирайки внимателно думите си. Всички в отделението на Ник знаеха за странните отношения между вдовицата Тревър и капитана. — Бяхме в състава на армията на генерал Хауърд, трябваше да се срещнем по-късно в Атланта с останалите войски на Шърман.

— Значи той е добре! — каза тя въодушевено.

— Аз… ами, тоест… Не съм сигурен.

— Какво?

Лейтенант Дил го видял да пада на бойното поле.

— И сте го оставили? — изрече смаяна Еме. — Как можахте да направите такова нещо? — Изведнъж тя замръзна. — Не е мъртъв, нали?

Бранд започна да плаче и Савана веднага дотича от кухнята.

— Какво има? Какво става с Бранд?

— Всичко е наред, скъпи — каза Еме и взе детето на ръце. Честно казано, и на нея й се щеше да се разплаче. Но каза на Савана: — Лейтенант Дил е видял Ник да пада в боя. Моля те, заведи Бранд вътре, докато поговоря със сержант Джоунс. Лейтенантът е ранен. Кипни вода и приготви инструменти да извадим куршума от крака му. Когато се приготвиш, донеси всичко горе.

Бранд се задърпа, но когато Еме го увери, че никой не е казал, че Ник е мъртъв, той последва кротко Савана.

Тя започна отново да разпитва Джоунс едва след като той занесе Дил горе и го настани на леглото.

— Сега, сержанте, разкажете ми всичко, което знаете за капитан Дръмънд.

— Не знам много, госпожо Тревър. Лейтенант Дил го е видял да пада.

— Защо не го потърсихте?

— Потърсих го, но не можете да си представите каква касапница е край Джоунсбъро. Дори проверих в полевата болница, но не са го занасяли там.

Дил изведнъж отвори очи и прошепна няколко думи, които накараха Еме да настръхне.

— Бях наблизо, когато той падна от коня. Стори ми се, че раната е смъртоносна. Съжалявам, госпожо Тревър. Не можах да му помогна, защото точно тогава ме улучиха. Сержант Джоунс го потърси сред мъртвите и ранените, но не можа да го открие.

— Ако не е на бойното поле, какво е станало с него? — запита Еме.

Джоунс отговори със сведени очи:

— Сметнахме, че гробарите са го взели и са го отнесли, преди да го открия.

— Не, не вярвам! — извика Еме.

Не можеше да повярва, че Ник е мъртъв.

Точно тогава Савана дойде с врялата вода и един остър нож вместо скалпел, с който щяха да извадят куршума от бедрото на Дил. Нямаха етер. Дадоха му да захапе парче дърво и сержант Джоунс го натисна здраво, докато Савана търсеше куршума. След първите няколко минути Дил припадна и това улесни операцията. Макар че беше загубил доста кръв, организмът му беше здрав и щеше да се възстанови. Куршумът беше заседнал до бедрената кост и когато го извадиха, Джоунс като по магия измъкна шишенце с уиски от вътрешния джоб на куртката си и поля раната, за да я дезинфекцира. Една фуста на Еме послужи вместо превръзка. След това тя помоли Джоунс да поговорят насаме.

Савана смята, че лейтенант Дил ще се оправи

— Когато оздравее, сигурна съм, че ще ви бъде много благодарен.

— Не търся благодарности, сержанте — отвърна рязко Еме. — Искам помощта ви.

Докато вадеха куршума, беше стигнала до едно решение. Може би не беше мъдро, но във всеки случай, тя трябваше да направи нещо.

— Помощ ли, госпожо?

— Какви са плановете ви, сержанте?

— Когато лейтенант Дил бъде в състояние да пътува, смятам да го отведа в полевата болница, а оттам ще го пратят в някоя болница на север да се възстановява.

— Няколко дни няма да може да пътува. Джоунс изглеждаше озадачен.

— Разбирам.

— Заведете ме в Джоунсбъро, сержанте. Искам да потърся капитан Дръмънд.

Джоунс се смая.

— Не мога да направя това, госпожо Тревър. Много е опасно.

— Битката свърши, нали?