Кони Мейсън - Страст и омраза

— Какво, по дяволите! — изръмжа Роли, измъкна пистолета от кобура и го насочи към Ник.

В същия момент Бърч, стигнал полянката, извади оръжието си и стреля по Роли. Пистолетът излетя от ръцете на дезертьора, изстрелът беше улучил ръката му. Бърч нямаше намерение да го убива, искаше само да го обеси заради деянията му.

Кълън се отпусна на земята, все още със смъкнати панталони, и се взря неразбиращо в Ник. Но той нямаше време за него. Хвърли се към Еме и й помогна да се изправи. Тя хлипаше, цялата разтреперана, затворила очи. Ник изригна солена ругатня, когато забеляза драскотините по ръцете и лицето й. Хората на Бърч, чули гърмежа, вече изпълваха полянката и се заеха с дезертьорите. Но Ник не забеляза нищо от това.

— Всичко е наред, Еме, няма да ти направят нищо повече — заговори й той успокоително, притиснал я в прегръдките си. — Тихо, скъпа, не плачи, сега си в безопасност.

Интимната сцена привлече вниманието на войниците, затова Бърч нареди да отведат веднага пленниците. Войниците нерешително се отдалечиха, оставяйки Бърч, Ник и Еме сами на полянката.

— Тя добре ли е? — запита Бърч съчувствено.

Гласът му беше изпълнен със състрадание към красивата жена, която Ник прегръщаше толкова нежно.

— Струва ми се.

Всъщност, Ник не беше сигурен дали Еме не е била изнасилена. Нямаше представа колко време е била пленница на тези дезертьори или какво са сторили с нея, докато е била в тяхна власт. Но знаеше, че сега тя не е в състояние да отговаря на никакви въпроси. Освен това, не искаше да я излага пред Бърч.

— Нали няма да имаш нищо против да ви оставя? Искам да закарам тия негодници в щаба, колкото може по-скоро.

— Разбира се — увери го Ник. — Аз ще отведа Еме обратно при сина й във „Високите дъбове“, щом бъде в състояние да пътува.

Бърч кимна, осъзнавайки, че Ник може да защити и себе си, и Еме, ако стане нужда.

— Тогава тръгвам. Потърси ме, след като свърши войната, Ник, ако не се видим и преди това.

Той се обърна и се отдалечи сред дърветата към мястото, където беше оставил коня си.

През цялото това време Еме държеше лицето си скрито на рамото на Ник и тихичко хлипаше. Знаеше какво са видели янките и изгаряше от срам. Никак не искаше да се показва слаба и уязвима пред тях, но беше благодарна, че дойдоха точно навреме, за да я спасят.- Еме, погледни ме — изрече меко Ник. Тя поклати глава. — Моля те, скъпа, трябва да знам какво са ти причинили. Да те заведа ли на лекар? Има лекар в щаба.

Еме си възвърна гласа.

— Не, никакъв лекар. Добре съм.

Ник я изгледа скептично.

— Сигурна ли си? Тези… тези негодници изнасилиха ли те?

Тя поклати глава в яростно отрицание, но той още не се решаваше да й повярва. Полека вдигна брадичката й и впи поглед в кехлибарените й очи. В изражението му се четеше неприкрито вълнение, докато очите му тревожно опипваха лицето й.

— Всичко е наред, Еме, можеш да ми кажеш истината.

— Първо ми кажи за Бранд — отвърна тревожно Еме. — Добре ли е? Савана доведе ли го навреме във „Високите дъбове“? Моля те, Ник, не ме дръж в напрежение.

— Бранд е добре, Еме, наистина. Стоях до него, докато не се уверих, че ще се оправи. Има шарка. Савана е сега при него.

Еме като че ли се сгромоляса вътрешно и захлипа от облекчение.

— Толкова се уплаших за него.

Тя скри лице в ръцете си, после погледна отново към Ник и сълзи потекоха по бузите й. Плачеше от облекчение заради Бранд и заради това, че беше спасена от Ник. Болката от това, че през всичките тези години го беше мразила, я разкъсваше. Още ли изпитваше тази омраза, запита се тя. Години наред я беше подхранвала. Боже господи! Проблясъкът, който освети като мълния потайностите на сърцето й, едва не я заслепи. Не! Не можеше да е любов… не беше възможно! Не би допуснала това да се случи.

— Еме, ти не ми отговори — изрече Ник със загрижен тон. — Какво ти направиха тези мъже?

Тя преглътна и отговори:

— Нищо. Не са ме наранили. Избягах им вчера и цялата нощ се крих в един кух дънер. Хванаха ме отново тази сутрин, но ти пристигна навреме.

Напрежението в погледа му пробуди у нея смущаващото усещане, че е уязвима. Но когато тя не отмести очи, той като че ли й повярва.

— Слава богу. Като видях онзи мъж да те… малтретира, така се уплаших…

Влага проблесна в ъгълчетата на очите му, подозрително приличаща на сълзи, но Еме бързо отхвърли мисълта, че такъв силен мъж като Ник може да плаче. Мъжете не плачат.

— Можеш ли да вървиш?

— Да — отвърна Еме и се облегна с цялата си тежест на него. Той се вгледа в лицето й, питайки се дали драскотините са от това, че се беше крила в кухия дънер, или от ударите на онзи негодник. Косата й представляваше объркана маса, по кожата и дрехите й имаше парченца гнило дърво и петна от трева.