Кони Мейсън - Страст и омраза

Тревожно изражение помрачи лицето на Ник.

— Страхувам се, че може да си права, Савана. Сама жена винаги е лесна плячка на дезертьори, разбойници и всякакви отрепки. Еме сигурно не е била с всичкия си, за да избяга от „Високите дъбове“.

— Не, сър, сигурно не е била. Не си е с акъла още откакто се появихте на вратата.

И тя му хвърли поглед, изпълнен с обвинение.

Ник се изчерви, безмълвно съгласявайки се със Савана.

— Ще я намеря, Савана. Сега, когато знам, че Бранд не е тежко болен, мога да тръгна веднага. Ще можеш ли да се грижиш за него, докато ме няма?

— Не се тревожете за Бранд, той ще се оправи. Страх ме е за Еме. Грижа се за нея още откакто беше бебе, само тя ми е останала на тоя свят.

— Ще я намеря, Савана — каза твърдо убеден Ник.

Обърна се и излезе от стаята. Прекара остатъка от деня, давайки инструкции на лейтенант Дил, после отдели няколко часа да поспи, което му беше абсолютно необходимо, преди да напусне „Високите дъбове“ призори на следващата сутрин. Тъй като всички войници му бяха необходими за патрулите, които проникваха дълбоко на територията на конфедератите, Ник реши да тръгне сам. Нямаше представа колко близо е стигнала Еме до линиите на конфедератите, затова сметна, че не бива да излага на опасност живота на хората си в една мисия, която беше важна само за него. Макар че беше обещал на полковника, че ще държи Еме под строг надзор, основната причина да иска да я намери беше свързана предимно с нейната сигурност, а не толкова с желанието на полковника. Нямаше да си прости, ако й се случеше нещо лошо.

Изруга дъжда, който беше превърнал пътя в блато. Макар сега да не валеше, макар слънцето да грееше ярко, гъстата кал и дълбоките ровове затрудняваха движението му. Помисли как Еме се придвижва из калта без кон и пришпори животното си. До момента не беше видял нищо, което да подсказва, че Еме е минавала по този път. Помисли, че тя може да е тръгнала направо през гората, но реши да върви по пътя, докато не наближи територията на конфедератите. Тъй като наскоро беше водил патрула си из тези местности, от опит знаеше къде са линиите на противника.

Около пладне срещна патрул на съюзната армия. Веднага позна капитана и двамата се поздравиха приятелски.

— Брус Бърч, какво правиш тук толкова близо до линиите на конфедератите? Мислех, че си с генерал Шърман.

— Радвам се да те видя, Ник — отвърна Брус. — Отскоро ме прехвърлиха. Сега трябва да ловя конфедерати дезертьори. Нападат околните ферми, грабят и убиват. Няма и седмица, двама дезертьори убили един фермер и изнасилили жена му — пред децата им. Искам да хвана тези мъже, Ник, непременно трябва да ги хвана.

— Отдавна ли обикаляш тук? — запита Ник.

— От няколко дни — отвърна Брус. — И няма да си тръгнем, докато не заловим тези двамата.

— Да сте виждали наблизо една жена? — запита Ник с надежда. — Красива млада жена с руса коса и светлокафяви очи?

Бърч потърка замислено брадичката си.

— Не съм сигурен дали е същата жена, която търсиш, обаче вчера видях една жена. Но не беше сама. С нея имаше една слугиня и болно дете. Каза, че отиват да търсят лекар. Какво е направила?

— От няколко седмици е под мой надзор — каза Ник, внимателно избягвайки да споменава факта, че Еме е шпионка. — Тръгна без мое позволение и непременно трябва да я намеря. Прати болното си дете и слугинята обратно във „Високите дъбове“, където сме разквартирувани, и замина сама.

— Сама? — повтори Бърч, поклащайки глава с явно неодобрение. — Глупаво е било от нейна страна. Наоколо се навъртат опасни мъже.

— Трябва да я намеря, Брус, преди да й се е случило нещо лошо. Сигурен ли си, че наблизо има дезертьори?

Бърч кимна.

— Зърнахме ги вчера, но ни се изплъзнаха, скриха се в гората. Тъкмо щях да наредя на войниците да тръгнат да претърсват, когато те видях.

Внезапно предчувствие стресна Ник.

— Имаш ли нещо против да дойда с вас?

— Напротив. — Бърч издаде заповед и патрулът потъна сред гъстия храсталак. Двамата с Ник потеглиха редом. — Каква ти е тази жена, Ник? Чух, че си се сгодил за дъщерята на генерал Блекуел.

— Дълга история, Брус. Достатъчно е да кажа, че отношенията ни с Еме са доста сложни. Колкото до Реджина Блекуел, съмнявам се, че ще си подхождаме.

— Значи така — проточи Брус. — Твоята Еме трябва да е забележителна жена, за да се откажеш от генералската дъщеря. Предполагам, южнячка е.

— Напомни ми да ти разкажа цялата история, след като свърши войната — каза Ник, не желаейки да говори за Еме, когато чувствата му бяха още толкова кипящи. — Най-важното сега е да я намеря.