Кони Мейсън - Страст и омраза

Еме се събуди с чувството, че бавно се задушава. Видя светлина пред себе си и в пристъп на паника си спомни, че снощи се беше укрила под един паднал ствол, за да избяга от Кълън и Роли. Насочи се към светлината, подаде глава и предпазливо се огледа на всички страни. Не видя жив човек, затова излезе и се опита да се свести, застанала на треперещите си крака.

Намръщи се и се помъчи да си спомни в коя посока бяха линиите на конфедератите. Решавайки, че се е загубила, тя тръгна напосоки, като се оглеждаше за Кълън и Роли. Беше прекарала отвратителна нощ в една мизерна хралупа и нямаше намерение да се остави пак да я хванат. Но за съжаление злата съдба беше решила другояче. Докато се опитваше да намери пътя и да излезе от гората, усети как някой се хвърля изотзад и я хваща за косата.

— Пипнах я! — изграчи Кълън.

Еме извика от болка, но ръката на Роли запуши устата й.

— Млъквай, кучко! Да не искаш янките да ни извият вратовете?

Точно в този момент Еме не би имала нищо против да види някой янки.

— Мърдай — заповяда Роли и я бутна. — Да не мислиш, че можеш да ни избягаш?

Тъй като вече се беше напълно развиделило, Еме можа добре да огледа нападателите си.

Роли, по-младият, беше висок и мършав. Изглеждаше лукав, с бягащ поглед. Черно-синя четина скриваше лицето му. Косата му висеше на мръсни кичури, дрехите му представляваха съчетание между сиви и кафяви парцали. Кълън изглеждаше десетина години по-стар от приятелчето си, но явно се подчиняваше на по-младия. Беше среден на ръст и слаб като клечка. Побелялата му коса стърчеше на всички страни, брадата му беше прошарена и рядка. Облеклото му беше също толкова окъсано, колкото и това на Роли, изтърканите му ботуши се крепяха с помощта на платнени превръзки, откъснати от дрехите.

Устата на Еме пресъхна. Трябваше по някакъв начин да убеди тези ужасни мъже да не я закачат.

— Моля ви, не ме наранявайте. Имате ли съвест? Аз съм конфедератка като вас. Съпругът ми умря за каузата.

Роли опря мръсната си ръка в гърба й и я тласна силно напред.

— Млъквай. Никъде няма да ходиш. С Кълън сме се наострили като пръчове. Цялата нощ не сме спрели да мислим за тебе.

— И воните като пръчове! — извика тя с погнуса. Нямаше да им се остави лесно. — Вие сте срам за почтените южняци!

Тя се запрепъва през гората, подбутвана безмилостно от Роли, и накрая започна да чувства краката си като вдървени. Когато стигнаха една малка полянка, Роли й заповяда да спре.

— Тук е достатъчно далече — реши той.

— Хайде, Кълън — обърна се той към другаря си, хвърляйки жаден поглед към Еме, — заемай се с нея. Може да се наложи да я понатупаш, обаче не се бави, че и аз нямам търпение.

— Копелета! — извика Еме през стиснатите си зъби.

— Ти кого наричаш копеле? — изрева Роли. Наведе се, вдигна роклята й и прокара ръка по бедрото й — Виждал ли си такава бяла кожа, а, Кълън?

Слюнка капеше от отворената уста на Кълън. Преглътна няколко пъти, преди да успее да проговори.

— Не съм.

И потърка чатала си, все така втренчен в Еме.

— Ще почваш ли или ще стоиш да зяпаш? — подвикна му Роли.

Кълън клекна пред Еме и разтвори краката й, мъчейки се същевременно да развърже връзките на панталоните си. Тя успя да извика, преди той да й запуши устата с ръка.

— Чу ли това? — запита Ник, спирайки под един голям клен.

— Като че ли някакво животно — предположи Бърч.

— Или жена — възрази Ник.

— Господи, нима мислиш, че…

Ник не дочака Бърч да довърши и пришпори коня си. Скаут литна напред, подчинявайки се и на най-слабото подръпване на юздата. Интуицията подсказваше на Ник, че Еме е наблизо, че има нужда от него. Инстинктът го тласкаше по посоката на звука. Но не можеше да се движи бързо и това го отчайваше. Гората беше гъста и непроходима. Накрая, вече съвсем отчаян, той скочи от седлото, върза Скаут на един храст и продължи пеша. Бърч го следваше по петите. Излязоха на една полянка и попаднаха на сцена, дошла сякаш от ада.

Кълън беше успял да свали панталоните си, но не можеше да се справи с Еме. Тя се бореше със зъби и нокти. Роли се разхождаше наоколо и се присмиваше на усилията на Кълън да я укроти. Като видя мръсните ръце на Кълън да докосват бялата плът на Еме, Ник побесня. Изрева и се хвърли към тях. Роли реагира моментално, но Кълън беше твърде погълнат от усилията си, за да го забележи.

Ник се развъртя. Скочи към Кълън и го блъсна настрана. Шокиран, с широко отворени очи, той се търкулна и пусна Еме. Тя се надигна и оправи роклята си.