Кони Мейсън - Страст и омраза

— Кажи нещо, Еме, каквото и да е — замоли я Ник, смутен от мълчанието й.

Нима още беше в шок от неотдавнашното изпитание?

Тогава тя го погледна с мек, блеснал поглед. Искаше да му каже, че е трябвало да избяга от „Високите дъбове“, че не е можела да си позволи да го обича, че нейният син е негов син, но не е можела да го признае от страх, че може да загуби Бранд. Отвори уста, но думите, които произнесе, бяха толкова шокиращи, в такъв контраст с мислите й, че тя се усъмни в здравия си разум.

— Люби ме, Ник.

Ник изстена, реагирайки с готовност на молбата й. Слабините му пулсираха, болезнено изпълнени с желание.

— Еме!

Той я зацелува, притискайки я плътно до себе си, карайки я да се изправи на пръсти, като същевременно събличаше тънката риза, за да я хвърли на обраслия с трева бряг. Когато тя отговори на целувката му, притискайки се плътно към него, той затрепери от силата на желанието си.

Тя вече не беше отпусната и неподвижна в ръцете му. Беше подлудяла, прегръщаше го здраво и почти го задушаваше в стремежа си да се слее с него. Той я хвана през кръста, вдигна я, докато гърдите й се оказаха на височината на устата му, и засмука силно зърната й, което я накара да извика. Тя се впи в него. Водата закипя наоколо им, когато той я пусна отново да стъпи на дъното, раздели краката й и плъзна ръце нагоре по мократа вътрешна повърхност на бедрата й.

Когато пръстите му я намериха, тя извика, а краката й се разтрепериха. Стисна раменете му, едва дишайки, с отметната глава, а дългата й руса коса се разстла във водата.

— Тихо, скъпа — изрече той, изгаряйки кожата й с дъха си. — Знам какво искаш, и аз го искам.

Пръстите му се пъхнаха в нея и той усети разтърсващите я спазми, пое виковете й в устата си, усещайки как нараства и се втвърдява. Вдигна я, накара я да увие крака около кръста му и влезе мощно в нея, толкова дълбоко, че усети как докосва утробата й. Забил крака в пясъчното дъно на потока, той започна да влиза и да излиза с мощни тласъци, хвърляйки тялото й в такава треска, че тя едва не полудя.

Плискащата се наоколо им вода увеличаваше удоволствието, докато Ник не преставаше да влиза и да излиза, търсейки да я докара до кулминация, преди сам да се отдаде на огъня на своето удовлетворение. Изведнъж той рязко излезе от нея. Всичко се развиваше бързо, прекалено бързо и имаше опасност да загуби контрол над себе си. Еме извика, протестирайки, когато той я понесе към брега, все така плътно притисната до него.

— Удоволствието тепърва идва, скъпа — обеща й той, полагайки я на затревения бряг под сянката на един огромен дъб.

Тя лежеше там замаяна, взряна в слънчевата светлина, която се процеждаше през листата на дъба, не можейки да събере разпилените си мисли. Той легна върху нея, раздели коленете й, започна нежно да облизва корема й, а ръцете му галеха вътрешната повърхност на бедрата й. Когато устата му я докосна, тя се разтрепери и извика. Усети нещо, което никога досега не беше изпитвала.

Ник държеше бедрата й раздалечени, усещайки как мускулите й се напрягат, докато устата му пленяваше меката плът на нейната женственост. Тя извика, разтърсена от спазми, когато той я задържа, положил ръка на корема й, докато силата на кулминацията й се оттече и тя остана да лежи неподвижна, без да реагира на докосването му.

— Отвори очи, скъпа — каза Ник, надвесвайки се над нея. — Искам да гледаш как свършваме заедно. Искам да знаеш кой те люби. Не искам да мислиш за покойния си съпруг, докато се любиш с мене.

Еме се смути. Да мисли за Бо, докато се люби с Ник? Това никога не й беше хрумвало. Бо беше много мил, но не можеше да изтръгне силна страст от тялото й. Ник беше нейният любовник, пламъкът, който гореше в нея — нейният враг. Но мислите й се разбягаха, когато той повдигна ханша й и навлезе дълбоко и рязко в нея. Еме никога не се беше чувствала толкова много като част от друго човешко същество.

Той зарови лице в шията й, дишайки тежко, отнесен от прилива на собственото си удовлетворение, но не толкова, че да не усети нарастващата страст на Еме. Тя реагира мигновено и той се помъчи да се овладее, докато усещаше как Еме достига до кулминацията си. Зацелува я, пъхвайки език в устата й, наслаждавайки се на вкуса и аромата й. Заглушените й викове го възбуждаха още повече, той изстена в отговор, така близо до експлозията, че помисли, че ще умре. Изведнъж я усети да замръзва, почувства как мускулите й се разтреперват, усети напрежението в тялото й да се освобождава в прилив на невероятна горещина. Едва тогава позволи на собствената си кулминация да избухне. Да го потопи в забрава.