Кони Мейсън - Страст и омраза

— Надявам се усамотението ти да е било продуктивно. Имаше достатъчно време да помислиш над престъплението си.

— Мисля за наказанието. — Лицето й доби предпазлив израз. — Да не би да си дошъл да ми кажеш, че трябва да ме пратиш в затвора?

— Не съм решил още — изрече навъсено Ник. Изглежда, че тя ни най-малко не се разкайваше. И защо ли? Беше истинска защитничка на Юга.

— Защо дойде?

— Проклет да съм, ако знам.

— Какво си направил на Гар?

— Нищо, което да не си е заслужил. Твоят любовник е шпионин, с него ще постъпят както се полага.

— И мене ли ще ме измъчваш?

Ник почервеня, вбесен, че Еме го мисли способен да направи такова нещо с нея.

— Може би, ако това очакваш.

— Винаги очаквам най-лошото от тебе.

Ник я изгледа накриво.

— Цял ден ми беше необходим, за да се успокоя, та да мога да говоря с тебе, без да ти извия хубавото тънко вратле. Със сигурност знаеш как да унищожиш егото на някой мъж, госпожо Тревър. Сигурно си натрупала доста опит в съблазняването, защото бих се заклел, че между нас имаше нещо изключително.

Еме сведе очи. О, да, Ник Дръмънд, помисли тя. Наистина между нас имаше нещо изключително. Ти взе душата ми, а аз на драго сърце, в екстаз ти я предадох. И изрече с глас, в който се процеждаше неловкост:

— Много си въобразяваш, капитане. Направих само това, което беше необходимо, и не съжалявам. И бих го направила отново, ако с това ще помогна на Конфедерацията.

— Жал ми е за тебе, Еме Тревър — каза Ник, — но наистина най-много ми е жал за Бранд. Трябваше да помислиш за него, преди да шпионираш за Конфедерацията, която всеки момент ще падне.

— Проклет да си, Ник Дръмънд, безсърдечен янки такъв!

Разяждана от гняв и отчаяние, тя се хвърли към него, захлипа и го заудря в гърдите с малките си юмручета, проклинайки деня, когато той се беше появил във „Високите дъбове“, проклинайки деня на първата им среща от преди пет години. Въпреки повика на здравия разум ръцете на Ник се сключиха около нея и той я прегърна здраво, докато тя продължаваше да излива гнева и огорчението си. За един кратък миг му се прииска да повдигне брадичката й, да завладее устните и, да почувства как страстта й се разгаря, докато той овладява тялото й по най-първичния начин. Но в следващия миг си спомни как го беше излъгала, как го беше използвала, как го беше предала. Отблъсна я, борейки се с жаждата, която се разгаряше в него.

Еме ахна смутено, когато Ник я откъсна от себе си и излезе от стаята със сърдити крачки. Дори не беше осъзнала, че е била притисната към него в почти трескаво отчаяние, търсейки утеха там, където не можеше да я намери. За един блажен момент се беше почувствала толкова сигурна в ръцете му, че й се дощя никога да не го пусне. Успокояващата топлина на огромното му тяло я накара да забрави, че Ник Дръмънд беше мъжът, виновен за най-лошите неща в живота й. Мъжът, когото се беше заклела да мрази.

На следващата сутрин Еме видя през прозореца как качват Гарсън Пиндър в един фургон и го отвеждат от „Високите дъбове“. Охраняваха го Ник и малка група конници. Предположи, че го изпращат в затвора, и се запита защо я оставят тук. Знаеше, че не е заради това, че Ник изпитва някакво съчувствие към нея, защото в доста внушителното тяло на Ник Дръмънд нямаше и една капчица съчувствие. И тъй като още я държаха под ключ, заподозря, че той няма намерение да я освободи. Но какво точно смята да прави с нея?

Отсъствието на Ник трая цяла седмица. Лейтенант Дил остана да командва в негово отсъствие във „Високите дъбове“ и заповедите му относно нея почти не се различаваха от тези на капитана. Носеха й ядене три пъти на ден. Бранд я посещаваше сутрин и вечер, не я малтретираха по никакъв начин. Дори й позволяваха да се къпе в голямата медна вана, когато пожелае. Обикновено сержант Джоунс докарваше ваната и я пълнеше с гореща вода. Когато поискваше да види Савана, молбата й биваше отклонявана. Но Савана беше изобретателна жена и Еме се молеше тя да намери начин да заобиколи заповедите.

Ник пристигна в щаба със своя затворник и веднага го предаде на разузнаването. После докладва на своя началник генерал Брукс. Брукс се облегна назад на стола си, докато Ник разказваше при какви обстоятелства е бил задържан Гарсън Пиндър.

— Добра работа, капитане — каза той. — Дълго време търсим този човек. Казвате, че имало замесена жена? Къде е тя?

— Да, сър — отвърна Ник и усети как напрежението в него нараства. Ами ако Брукс отхвърли молбата му? — Тя е под домашен арест във „Високите дъбове“.