Кони Мейсън - Страст и омраза

Дил извади въжето, което беше донесъл, и върза ръцете на Еме и Гар. Гар му отправи дързък поглед, а Еме започна тихичко да плаче. Този звук разкъса сърцето на Ник.

— Откога шпионираш тук?

Мълчание.

— Откога госпожа Тревър ти носи информация?

Отново мълчание.

— Много добре, така да бъде, ще получим сведения за вас по един или друг начин.

Побутна пленника с дулото на пистолета, за да го накара да тръгне, докато Дил правеше същото с Еме, внимавайки да не я нарани. Не искаше капитанът точно сега да се занимава с нея. Виждаше, че е ужасно разгневен, за да мисли както трябва. Лейтенантът беше наблюдавал как чувствата на Ник към Еме растат с всеки изминал ден в последните седмици и знаеше колко силно го беше засегнало това предателство.

Еме не престана да плаче, вървейки обратно към къщата. Ник не отправи и дума към нея, изражението на лицето му си оставаше неразгадаемо. Колко ли я мразеше… Честно казано, и тя го ненавиждаше в този момент. Часовият ги посрещна точно пред двора.

— Всичко наред ли е, сър?

— Всичко се разви както го бях планирал, Симпсън. Лейтенант Дил трябва да се погрижи за един арестант. Заключи го в бараката със сечивата, докато реша какво да правя с него. После събуди един от войниците, да застане на стража отпред.

— А госпожа Тревър? — запита Дил. — И нея ли да заключим в бараката?

— Армията на Съюза не малтретира жени — възрази Ник. Тонът му подсказваше, че има намерение да пренебрегне правилата на своята армия, що се отнася до Еме. Изглеждаше така, сякаш иска да й извие врата, напук на всякакви джентълменски правила за поведение. — Госпожа Тревър ще бъде заключена в своята стая, докато не взема друго решение.

Дил отдаде чест и не особено деликатно избута Гар навън. Ник сграбчи Еме за ръката и я повлече към нейната стая.

— Ник, моля те, нека ти обясня.

— Какво има да се обяснява?

— Гарсън Пиндър не ми е любовник. Той е просто приятел на семейството, често е идвал у нас в плантацията.

— Би могла и да ме заблудиш. Всъщност, пукната пара не давам какъв ти е. Направи ме на глупак, Еме Тревър, и това не мога да ти простя.

— Не можеш да ме изпратиш в затвора, Ник. Бранд има нужда от мене. Какво ще стане с него, ако ме няма, за да го гледам?

Лицето му беше студено, без никаква сянка от угризение, сякаш нейните проблеми изобщо не го засягаха.

— Трябваше да помислиш за това, преди да започнеш да шпионираш, Еме.

Думите му тежаха от тиха заплаха.

Ник отвори вратата с ритник, опря длан в гърба на Еме и я бутна вътре. Тя влетя в стаята, удари се в бюрото, олюля се, но успя да запази равновесие. Сълзи избликнаха в очите й, но тя заглуши вика от болка, затрептял на устните й, нежелаейки да се покаже като страхливка в очите на Ник Дръмънд. Обърна се и го погледна.

— Проклет янки такъв! Развържи ме!

Той стисна устни, но не каза нищо, обърна я грубо и сряза въжетата, стягащи китките й. Тя съзря в очите му гнева от нейното предателство и яростно обвинение. След като освободи ръцете й, той се обърна и гневно се насочи към вратата.

— Ник… капитан Дръмънд… почакай!

Той спря, потискайки импулса да се обърне и да я погледне.

— Не ми се разговаря.

От тона на гласа му можеше да се съди, че е на ръба на самообладанието си.

— Какво ще стане с мене?

— Ще решават висшестоящите.

— А Бранд? С него какво ще стане? Господи, аз…

— Предлагам да поспите, госпожо Тревър. Точно сега не мога да мисля за нищо друго освен за факта, че прибягна до секса, за да ме манипулираш. Чия беше идеята да спиш с мене?

Думите му я удариха като камъни. Не изчака отговора й, обърна се към вратата, извади ключа и го сложи отвън. Затвори безшумно зад себе си. Смелостта на Еме рухна, когато чу превъртането на ключа в ключалката.

Втурна се към вратата.

— Ник, моля те, не можеш да ме държиш далече от сина ми. Само него имам.

Ник се облегна на вратата, като отчаяно се мъчеше да заглуши в себе си виковете и молбите на Еме. Когато те преминаха в сърцераздирателно хлипане, той сложи ключа в джоба си и се отдалечи. Почувства се стар и уморен. Уморен от войната, от касапницата, отвратен от измамите и предателствата. Искаше да заспи и да се събуди освежен и чист, отърсил се от целия ужас на войната.

Но изобщо не можа да заспи.

Струваше му се, че още чува хлипането на Еме. Искаше да отиде при нея, да я прегърне, да й каже, че всичко ще бъде наред, да й обещае, че няма да допусне някой да направи нещо лошо на нея или на детето й.