Кони Мейсън - Страст и омраза

— О, Савана, колко се радвам да те видя! — извика Еме, прегръщайки побелялата стара жена. — Как влезе? Капитан Дръмънд знае ли, че си тук?

— Едно по едно, миличка. Намерих резервните ключове. Знаех, че са забутани някъде, но ми трябваше малко време да ги открия. Капитан Дръмънд сигурно ще нареди да ме арестуват, ако разбере, че съм тук.

— Кажи ми какво е положението, Савана. Някой споменал ли е какво ще стане с мене?

Савана тъжно поклати глава.

— Не съм чула нито думичка. Но все си мисля, че капитанът няма да иска да те прати в затвора. Ако беше така, да те е отвел заедно с господин Гарсън. Защо го направи, миличка? Нали ти казах да не се бъркаш в тия работи?

Поговориха още малко, без да усетят, че Ник, алармиран от шестото си чувство, се е събудил. Нещо го накара да излезе в коридора и да спре пред вратата на Еме. Тихите гласове привлякоха наостреното му внимание. Внезапен пристъп на гняв го разтърси, когато забеляза, че вратата не е добре зарезена, и той я открехна лекичко, питайки се как посетителят на Еме е успял да влезе вътре, когато ключът от стаята е в джоба на панталоните му.

— Има нещо между тебе и капитан Дръмънд, нали? — чу Ник думите на Савана.

— Въобразяваш си — укори я нежно Еме.

— Напоследък много мислих за таткото на Бранд и много неща си идват на мястото.

Еме замръзна. Ако Савана е отгатнала кой е истинският баща на Бранд, рано или късно и Ник щеше да се досети.

— Какво точно си идва на мястото, Савана? — запита Ник.

Савана трепна силно.

Еме изстена смутена.

Ник влезе в стаята и запали лампата.

— Е, Савана, не искаш ли да ми разкажеш за това голямо откритие, което току-що си направила?

— Не, сър — преглътна Савана, поклащайки глава. — Не мисля, че ще го направя.

— Тогава може би ще ми обясниш как си влязла тук.

Мълчание.

— Савана!

— Намерих друг ключ. Не е право да държите Еме заключена като животно. Тя е само една малка жена сред вас, янките. Погледнете я, капитане. Всеки момент може да умре. А Бранд е толкова разстроен, плаче всяка вечер, преди да заспи.

— Достатъчно, Савана, сега можеш да си вървиш. — Изражението му беше толкова мрачно, че вярната прислужница се уплаши за живота на Еме.

— Да не сте посмели да нараните горкото дете! — заплаши го тя, отказвайки да помръдне от мястото си. — Вече изстрада повече, отколкото някоя жена може да понесе.

Тонът на Ник стана по-мек.

— Не се тревожи, Савана. Няма да направя нищо лошо на Еме. Върви да си лягаш, ще поговорим утре сутрин.

Високо вдигнала глава, старата негърка напусна стаята с нерешителни крачки. Ник затвори вратата зад гърба й и се обърна към Еме.

Нощницата, която беше облякла, не беше нищо повече от воал, прикриващ сметаненобелите очертания на тялото й. Очите му несъзнателно се спряха на гърдите й и Еме почувства как зърната й щръкват и като малки розови пъпки напъват да излязат извън дрехата. Ръцете й се вдигнаха към гърдите в инстинктивно движение. Ник се усмихна многозначително. Светлината на лампата хвърляше танцуващи отблясъци по лицето му и дяволските му очи блеснаха в нечестив зелен огън.

— Недей да кокетничиш пред мене, Еме. — Гласът му беше опасно тих. — И двамата знаем, че не си никакъв ангел. Пиндър сигурно вече е изпял всичко за тебе. Колко жалко, че любовникът ти не помисли какви последици ще има за детето ти, когато те накара да ме шпионираш.

— Ти си невъзможен, Ник! Гар не ми е любовник… и никога не е бил! Видях го за първи път от години насам онзи ден, когато бях отишла да събирам горски плодове. Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, но ти беше готов да повярваш на най-лошото.

Сърцето на Ник трепна от неочаквана радост. Възможно ли беше Еме да казва истината?

— Любовният ти живот няма никакво отношение към това, което си мисля. Превърна се в мой проблем, когато ти ме съблазни, за да се докопаш до секретната информация. Можеше и да не разбера, че си прочела тези съобщения, ако не бях открил петно от прасковен сок на един от листовете. Ти береше праскови в деня, когато те намерих в стаята си, нали, Еме?

Тя изстена. Издадена от някакво си петно! Не беше преставала се питаше как ли е разбрал Ник.

— Аз… чудех се откъде си разбрал.

— Какво?

Той не я слушаше. Беше зает с друго, мислите му бяха завладени от сочните й устни и прекрасните й очи. От сметаненобялата кожа, която прозираше под тънката материя на нощницата. Главата му започна да бучи, прилив на гореща кръв изпълни слабините му. Той изтласка мислите си от тъпото бучене в главата и туптящите до болка слабини, за да се върне към това, което трябваше да го занимава в момента, но не можа да си спомни какво беше казал преди малко.