Кони Мейсън - Страст и омраза

С очи, все още пълни с неверие, Еме полека заобиколи покрай него и излезе от стаята толкова бързо, колкото можеха да я носят краката й. Още две минути с Ник Дръмънд и той щеше да я превърне в пелтечеща идиотка, която да го моли да се люби с нея. Как можеше да мрази някого толкова силно и в същото време да се възбужда от него? Помисли, че се е отървала от този мъж преди пет години. Ник Дръмънд прекрасно би могъл да е женен и да има цяла къща с деца. Тази мисъл накара съзнанието й да замре за миг. Женен? Поради някаква странна причина това предположение накара сетивата й да се сгърчат в неприятна тръпка.

Тя се въртеше неспокойно в съня си, но виещият зад прозорците вятър не можеше да я изтръгне от живата реалност на сънищата й.

Той затвори вратата зад двама им, отвличайки я в ада, който сам беше създал. Стаята беше осветена от една лампа. Той завъртя ключа в ключалката и й се усмихна. Мека светлина играеше по красивите му черти и тя забеляза силната линия на широките му рамене и мускулестата му фигура. Той я притегли в прегръдките шия целуна. Когато устните му срещнаха нейните, тя получи представа на какво щяха да приличат следващите няколко часа. Той започна да шепне в ухото й, дай говори колко е красива и желана, колко иска да бъде в нея и колко прекрасни мигове ще изживее тя с него. Вплете ръце в косата й и отново я зацелува, държейки здраво лицето й, докато полека докосваше с език извивките на високите й скули, ухото, нежната линия на шията й. Тя потрепери, когато ръцете му намериха връзките на роклята й и ги развързаха, смъквайки корсажа от гърдите й, като същевременно ги освобождаваха от корсета. Устните му докоснаха бледите полукълба и тя една не припадна. Върхът на езика му намери втвърденото до болка зърно…

Не! Еме подскочи рязко в леглото, с окъпано в пот лице, трепереща, припомняйки си неща, които мислеше, че отдавна е прогонила от ума си, всяка болезнена подробност от един натрапчив спомен, който замъгляваше съзнанието й.

Ярка слънчева светлина навлизаше през прозореца и младата жена разбра, че се е успала. След като предната вечер беше изляза от Ник, сънят бе дошъл много късно при нея. Обикновено Бранд ставаше пръв и тя се запита защо още не е дошъл в стаята й, за да я събуди, или защо Савана му е позволила да спи до толкова късно. Дочу през прозореца шумовете, долитащи от двора, и направи гримаса, когато се сети за нежеланите гости, заели стаите й.

Превъзходният аромат на кафе я измъкна от разхвърляното легло. Още едно предложение за мир, идващо от Ник Дръмънд? От години във „Високите дъбове“ не бяха виждали истинско кафе. Фактически вече нямаха дори печена царевица или някакви други заместители. През изминалите месеци Еме се беше научила да живее в непрестанен глад, който постоянно разкъсваше червата й. Опитваше се да съществува с колкото може по-малко храна, за да има достатъчно за детето й.

Гладът окончателно ги беше притиснал, когато вчера Ник Дръмънд пристигна във „Високите дъбове“. Но по-скоро адът щеше да замръзне, преди тя да си признае, че той е дошъл тъкмо навреме, за да ги спаси. Не можеше да си спомни откога в имението не е имало толкова голямо оживление. Със сигурност не и откакто робите си бяха заминали. Тъкмо се накани да се отдалечи, когато нещо привлече погледа й и тя отново се извърна, за да надникне през прозореца. Едва не припадна, като видя Бранд застанал на поляната, да вдига ръце към Ник, който беше възседнал коня си. Ник се наведе, взе момчето и го настани на седлото пред себе си. Прегърна го и се засмя радостно, когато Бранд извика възторжено. После Ник смушка коня си, държейки детето с едната ръка, докато с другата стискаше юздите на животното.

Бранд обичаше конете, но всички коне във „Високите дъбове“ бяха конфискувани още в началото на войната. Това, което армията на конфедератите беше оставила, моментално беше реквизирано от армията на Съюза. Остана им всичко на всичко едно дръгливо муле, годно единствено да тегли раздрънкания фургон, с който отиваха до града, докато все още имаха пари, за да си купуват нещо.

— Капитанът май много харесва Бранд.

Савана беше влязла и беше застанала зад Еме, питайки се какво ли толкова е привлякло вниманието й.

— Той е дете, не разпознава враговете — отсече Еме.

Савана я изгледа от глава до пети.

— И аз не харесвам янките, също както и ти, скъпа, но много ми харесва да имам пълен корем. Капитан Дръмънд не изглежда чак толкова лош, колкото са янките обикновено, пък и трябва да видиш колко храна стовариха сутринта в кухнята войниците, като дойде фургонът от интенданта. Не мисля, че ни желаят злото.