Кони Мейсън - Страст и омраза

Тя се извърна рязко и се отдалечи.

Не желаейки да се остави да го победи една остроезична малка вещица, Ник се смъкна от седлото и хвана Еме за ръката над китката, извръщайки я рязко към себе си.

— Нека си изясним едно нещо, госпожо Тревър. Ти, твоят син, тази къща и всичко тук е под моите заповеди. Настоятелно предлагам да ми се подчиняваш във всичко и да не правиш нищо, с което да предизвикаш гнева ми. Ако се държиш прилично, няма да ти се случи нищо лошо. Но те предупреждавам честно — ако отидеш прекалено далеч, добрата ми воля ще се изпари. Да не ме мислиш за глупак? Ако не бяхме аз и моите хора, щяхте да измрете от глад. Бъди благодарна, че не заповядах да ми се подчиняваш по… по друг начин. Някои мъже, които познавам, нямаше да бъдат толкова снизходителни.

— Снизходителни! — Очите на Еме блеснаха оскърбено. — Янките не са снизходителни, те са дяволи. Ограбиха земята ни, изнасилиха жените ни, откраднаха рожденото ни право. Какво мога да оставя на Бранд, когато порасне? Разрушена къща, без пари, с които да плаша данъци или да храни семейство? Земя, опустошена от войната, без хора, които да обработват запустелите ниви? Наследство на смърт и разруха? И това далеч не са всички беди, които си причинил лично на мене. Върви си, просто си върви!

Горчивите обвинения на Еме смаяха и озадачиха Ник. Не беше й направил нищо чак толкова ужасно, поне доколкото му беше известно. Нито беше искал от нея нещо, което тя не беше готова да даде на друг мъж, към когото би имала дълг на честта. Може би в миналото беше плащала по подобен начин много такива свои дългове. Това, че през годините беше хранила такава ненавист към него, го смути. Дали не е защото така внезапно я изостави на следващата сутрин?

— Съжалявам, че ви карам да се чувствате така, госпожо Тревър, но имам да върша тук важни работи и това прави присъствието ми наложително. Колкото до сина ви, момчето обича да общува с моите войници и аз няма да попреча на това негово развлечение. То не е имало много забавления и освен това напомня на войниците ми за децата, които са оставили по домовете си. Никой няма да посмее да му навреди.

След като каза всичко, което имаше да казва по този въпрос, той се обърна и се отдалечи, оставяйки Еме да кипи в безсилна ярост. Това, че Ник Дръмънд отново беше влязъл в живота й, я върна към горчиво-сладките спомени, които би предпочела да изличи от паметта си.

… Той докосна с език зърното й. Тя потръпна в отговор. Той й каза, че тялото й е създадено за любов. Смъкна роклята надолу по седалището и я остави да се плъзне в краката й. Фустата и бельото й последваха роклята. Тя застана пред него само по обувки и чорапи, придържани от изящни жартиери, и потръпна, докато горещият му поглед се плъзгаше по тялото й. Очите му се спряха с обожание на всяко място… без да пропуснат нито едно. Тя затрепери още по-силно. Той й каза, че няма да я нарани, само иска да я люби. После я вдигна на ръце и я отнесе на леглото.

Взе стъпалото й в ръка и полека смъкна чорапа от крака й, галейки с език меката вътрешна повърхност на бедрото, прасеца и стъпалото. Повтори действието и с другия крак. После се отпусна на пети и свали жакета и ризата си. Гледката на мускулестите му гърди я омагьоса и тя загледа замаяна гъстите, тъмни, къдрави косми, които се губеха под линията на панталоните му. Когато стана, за да ги свали, тя откъсна очи от него. Но дрезгавият му, съблазняващ шепот я накара да го погледне и очите й, вкаменени като вулканично стъкло, се върнаха върху великолепното му тяло. Той спусна панталоните и бельото надолу по бедрата си с едно плавно движение и остана както го беше създал господ — прекрасно мъжествен, арогантен, горд и в пълна ерекция. Очите й се спряха за миг на мястото, където се съединяваха бедрата му, после се отвориха широко, тревожно и невярващо, спирайки се на лицето му. Той беше толкова…

— Еме, добре ли си, миличка?

Савана беше влязла в дневната и завари Еме да се взира някъде в пространството с разфокусирани очи и сковано тяло.

Еме трепна силно. Откакто този мошеник Ник Дръмънд беше влязъл в живота й, тя трудно контролираше мислите си. Макар в миналото да беше мислила понякога за него… как би могла да не мисли, когато имаше спомен от плът и кръв? — но никога чак толкова, че да си спомня всяка подробност от всяка минута, която бяха прекарали заедно. Досега обаче от значение беше само това, какъв непоносим демон е той и колко силна беше омразата й към него.