Кони Мейсън - Страст и омраза

Преди да успее да възрази, горещата му уста плени властно нейната. Еме не успя да се пребори, докато се поддаваше на целувката му, припомняйки си за кратък миг усещанията, които никога не беше изпитвала с Бо. Ник я притисна още по-силно. Треската на страстта бушуваше в него. Той близна нежно устните й и ги раздели с върха на езика си. Навлезе в устата й, обви език около нейния и го привлече дълбоко в устата си. После наведе глава и нежно започна да докосва с език стройната й шия, стигайки чак до браздата между гърдите й.

Когато ръцете му обхванаха стегнатите полукълба на седалището й и я притиснаха до невероятната твърдост на тялото му, Еме потисна една тръпка на неподправена радост. Не беше възможно това да се случва! Тя мразеше Ник Дръмънд толкова силно, за да реагира на страстта му. Краката и се отделиха от пода, когато Ник я вдигна високо, заравяйки лице в сладката пълнота на гърдите й. Вкусът и мирисът й бяха прекрасни, искаше му се да я погълне цялата.

— Искам да те любя, Еме — дъхна той в ухото й. — Искам да си върна онзи момент преди пет години. Знаеш ли, не съм забравил.

Думите му моментално я върнаха на земята. Той я беше забравил в мига, когато беше излязъл от живота й. Огънят, който беше изгорил кръвта й в момента на слабост, беше заменен от студена ярост. Мъже като Ник Дръмънд само вземаха, а нищо не даваха в замяна. Тя искаше той да излезе от живота й, преди да е открил, че Бранд е негов син. Не беше обаче от онзи тип мъже, които лесно можеха да бъдат заблудени.

— Няма да ти позволя да се любиш с мене, дори да беше последният мъж на земята — каза тя мрачно, борейки се да се освободи от прегръдката му.

— Би могла да ме заблудиш. Като съдя от реакцията ти точно в този момент, бих казал, че не си забравила колко прекрасно беше тогава всичко между нас. Аз със сигурност не съм забравил.

— Забравих те в момента, когато ти ме остави на борда на „Дикси Бел“ — излъга Еме.

Червенина плъпна по бузите й, обагряйки бледата, почти прозрачна кожа в нежно розово. Устните й бяха червени и подути от целувките му и Ник помисли, че тя е най-красивата жена, която някога беше виждал. И най-прекрасната лъжкиня.

— Не ти вярвам. Никой не може да таи омраза цели пет години, освен ако не мисли за обекта на омразата си през цялото това време.

— Проклет да си, Ник Дръмънд. Пусни ме! По-скоро бих легнала с всеки от твоите войници, отколкото да ти се отдам.

Ник замръзна. Пусна я рязко, зелените му очи потъмняха от ярост.

— Толкова много ли ме мразиш?

— Да. — Тя почувства погледа му върху себе си и отстъпи назад. — Не си желан тук. Вземай войниците си и остави семейството ми на мира.

Очите й бяха тъмни и буреносни, плъзгайки се с върховно презрение по фигурата му.

— Затова ли сега ми реагираш точно така? Защото не можеше да понасяш да ме гледаш? Или защото дълго време си била без мъж?

Подигравателните му думи бяха изречени с измамно спокойствие, той посегна и я привлече към твърдата стена на гърдите си. Хвана косата, свързана на тила й, и я задържа на място, навеждайки лице към нейното. Целувката му не беше нежна, а дръзка, едно безсрамно нападение над устата й, което я остави трепереща и изплашена. Ръцете му намериха гърдите й и Еме ахна оскърбено, когато той притисна зърната й между палеца и показалеца си, преди да се прилепи плътно до нея. Полата й започна да се вдига инч по инч, докато ръцете му се плъзгаха под нея и милваха сатенената вътрешна повърхност на бедрата й. Влажната й топлина го замая, той се притисна силно до тази интимна част от нейното същество, за която толкова дълго беше копнял. После пръстите му проникнаха под бельото й, докосвайки я интимно, за да изтръгнат въздишка от устните й.

Еме никога не беше изпитвала такава върховна безпомощност. Тялото вече не й принадлежеше, един проклет янки беше откраднал ума и волята й. Но тя знаеше, че ако сега се отдаде на Ник Дръмънд, ще загуби най-важната битка в живота си. Беше достатъчно горда, за да допусне Ник да я съблазни отново. Заради Бранд трябваше да запази омразата си към мъжа, който можеше да разбие живота й.

— Моля те, не прави това.

Тихото й достойнство явно беше поразило Ник, защото той веднага я пусна.

— Простете ми, госпожо Тревър, нямах причина да допусна, че ще отвърнете на чувствата ми. — Очите му я смразиха: две ясноизумрудени късчета. — Оставих въображението си да ме завладее. Заблудих се, мислейки, че ме искаш, също както аз те искам. Отсега нататък поведението ми ще бъде почтително и нищо повече. Можеш да си вървиш.