Кони Мейсън - Страст и омраза

Тя изглежда толкова млада, помисли Ник, и толкова крехка. Дали бракът й е бил щастлив, запита се той. Дали съпругът й е открил тайната, която отключваше страстта в това възхитително тяло? Искаше му се да мисли, че е бил единственият мъж, вкусил от пълния размах на великолепния огън, който се таеше у нея, но разбра колко неправдоподобно е това. Вероятно беше имала много любовници преди и след срещата си с него.

— Това няма да отнеме много време, госпожо Тревър… Еме — каза Ник. Беше по-уморен, отколкото би му се искало да признае, и умората си личеше в дългите линии, спускащи се от ъглите на устата му. Войната беше истински ад, искаше му се да е свършила и цялата тази безсмислена кланица да приключи веднъж завинаги. — Моля те, седни.

— Ще остана права.

Еме се чувстваше по-удобно така — оставайки изправена, го възприемаше като не толкова плашещ. Ник кимна.

— Много добре. Първо, имам някои прости въпроси. По вида на сина ти съдя, че си се омъжила почти непосредствено след срещата ни. На колко години е Бранд?

Ник знаеше, че въпросът е несъществен, но някакъв дявол в него го подтикна към това. В мига, когато видя детето, в ума му се оформи някакво чудовищно предположение, но му трябваше повече информация, преди да го отхвърли. Знаеше колко малко вероятно е единствената им съвместна нощ да е дала живот на дете, но нещо в момчето засегна някаква чувствителна струна в душата му.

Еме замръзна. Нима Ник подозира нещо?

— Какво общо има Бранд? Не го намесвай.

— Разсмиваш ме, Еме, винаги съм си бил любопитен. В края на краищата, нали сме стари познати.

— Познати, но не и приятели. Ако искаш да знаеш, срещнах Бо малко след…. след нашето запознанство. Той ме омагьоса и се оженихме след няколко седмици. Бранд се роди девет месеца след сватбата ни. Точно на четири години е. Едричък е за възрастта си, но Бо беше висок мъж. Доволен ли си?

— Съпругът ти тъмна коса ли имаше?

Боже господи, този човек нямаше ли никога да бъде доволен?

— Да, тъмна коса имаше.

Раменете на Ник хлътнаха разочаровано. Нямаше представа какво би искал да чуе и се чудеше дали Еме му казва истината.

— Приемам думата ти — изрече той. — Докато аз и хората ми сме тук, очаквам да не излизате извън границите на къщата и двора. Никой от домакинството няма да може да ходи до града. От време на време ще идват пратеници с жизненоважни сведения и трябва да съм сигурен, че условията тук са абсолютно секретни.

— Жизненоважни за кого? — запита високомерно Еме. — Да не ме обвиняваш, че съм шпионка?

— Никого не обвинявам. Просто отправям предупреждение. Няма да допусна никакво неподчинение.

— А аз няма да допусна да ми се заповядва. Ти превзе къщата ми, превърна приятелката ми в робиня, задаваш ми лични въпроси, които не са твоя работа, а сега ме обвиняваш, че съм шпионка. Не искам да имам нищо общо с тебе или с хората ти. Колкото по-скоро ме оставите на мира, толкова по-добре.

Острите линии по лицето на Ник се смекчиха и една бавна, замислена усмивка озари красивите му черти.

— Няма защо да бъдем врагове, Еме.

Враждебността й беше толкова материална, че Ник почти можеше да я докосне, но между тях имаше нещо повече от омраза. Имаше нещо живо и осезаемо, което танцуваше около тях като остриета на бели светкавици.

Еме затаи дъх, когато Ник приближи към нея — широки рамене, твърдо и стегнато тяло, неоспоримо мъжествено. Нежелан спомен за това тяло, голо и пулсиращо от жива, страстна енергия, накара дъха да излезе на тласъци от дробовете й.

Очите му се плъзнаха по нея.

— Все още си така невероятна. Спомням си…

— Не, недей! Не ми напомняй за тази нощ! Не мога да го понеса.

Бурни чувства разкъсваха душата на Еме. Часовете, прекарани в обятията на Ник, я бяха хвърлили от небесата право в най-страшното проклятие. Само за няколко часа от момиче се беше превърнала в жена.

— Никога не съм искал да ти направя нещо лошо, каквото и да било — каза меко Ник. — Онази нощ изживяхме нещо наистина изключително.

Еме затвори очи и когато ги отвори, Ник стоеше толкова близо, че топлият му дъх галеше бузата й.

— Нека премахна гнева ти. — Ръцете му я привлякоха към него, нежните му пръсти започнаха да галят гърба й, както би направил с наранено дете. — Чудо е, че те намерих отново. И сега те искам толкова силно, както и преди пет години.

— Това, което преживяхме заедно, беше страст — отвърна Еме огорчено. — Нищо друго.

— Може би. Да проверим ли теорията?

Напрежението в гласа му породи тръпка, която я разтърси цялата.