Кони Мейсън - Викинг

Торн прегърна Фиона и я притисна към себе си, без да чува думите на Тайра. Не можеше да я загуби, не и сега, не и когато най-накрая бе приел, че любовта му към Фиона няма нищо общо с магиите и вълшебствата, а извира от сърцето му.

Топлината на тялото му преодоля изтощението на Фиона и тя отвори очи. Вгледа се в лицето му за един кратък миг, позна го и го отблъсна с колкото сили й бяха останали.

— Махай се! Мразя те! Мразя те!

— Не те обвинявам, че ме мразиш, но не съм го направил аз — възрази Торн. — Повярвах, че си ме напуснала. Роло и Брита измамиха и мене, и Арен. Една смела робиня, която мрази Роло, ни разкри какво е станало в действителност. Ако не беше тя, щях да повярвам, че си ме напуснала заради друг мъж.

— Просто ме остави на мира, Торн — изхлипа Фиона. — Не мога да те гледам. Детето ни вече го няма. Дори не знам дали е било дъщеря или син.

— Разстройваш я, Торн — намеси се Тайра, отделяйки го от Фиона. — Тя преживя голяма трагедия и й трябва време, за да се излекува.

— Мислиш ли, че аз не страдам? — изрече с горчивина Торн. — Тя изгуби моето дете.

— Сега за пръв път признаваш, че детето е твое — нападна го Фиона и се обърна с гръб към него. — Ужасно съм уморена. Страшно много.

— Ще се оправи ли? — запита Торн тревожно, когато Фиона като че ли се унесе.

— Тя спи, Торн — каза Тайра. — Сега точно това й трябва.

— След колко време ще може да пътува? — запита той.

— Няколко дни, струва ми се. Трябва и почивка и хубава гореща супа, да си възстанови силите. Може би двамата с Арен ще хванете някой тлъст заек. Аз намерих две железни гърнета, имаме още много дърва. Ще приготвя нещо да я нахраня, когато се събуди.

Макар да не му се искаше да излиза навън, Торн се зарадва, че ще може да помогне с нещо. Чувстваше се безпомощен в подобни ситуации, а това усещане никак не му харесваше.

— Съжалявам за загубата ти — каза Арен, когато излязоха от колибата. — Много ще ми хареса да те видя как раздаваш възмездие на Роло и Брита. Постъпката им е отвратителна.

— Така е — каза Торн, мислейки по какъв начин да накара Роло и Брита да страдат заради това, което бяха отнели на него и на Фиона.

Не можеше да понесе мисълта, че и той отчасти е виновен за случилото се. Ако не беше оставил Фиона при Роло и Брита, неговото дете още щеше да бъде в утробата й. Трябваше да преодолеят още толкова много препятствия, че Торн се питаше дали двамата с Фиона ще успеят да се справят с всичко тона. Дори собственият му брат се страхуваше от нея й я мразеше.

Тъкмо тогава забеляза един тлъст заек; инстинктът му на ловец надделя и той моментално престана да размишлява.

Сънят на Фиона добиваше очертания и плътност под затворените й клепачи. Видя Бран, застанал пред нея с нежна усмивка на лицето. Той хвана ръката й и приседна до нея.

— Загубих детето си — каза Фиона с треперещ от мъка глас.

— Не се отчайвай, дете — отвърна Бран и стисна ръката й. — Ще имаш и други деца. Много други деца. Винаги съм знаел, че първият ти син ще се роди на Ман. Ще има силата на баща си и мъдростта на майка си.

— Не. Няма да родя повече деца на Торн. Не мога да понеса отхвърлянето, нито болката да го обичам, а той да не ме обича.

Фиона сигурно бе извикала в съня си, защото Торн веднага се озова при нея и сграбчи ръката й. Все още в призрачното царство между съня и реалността, тя отвори очи, очаквайки да види Бран. Но видя само Торн. Премига няколко пъти, но обичният й приятел и наставник все така го нямаше. После усети изкусителната миризма на готвено и се опита да се надигне. Присви се от острата болка, която прониза вътрешностите й. Тогава действителността се върна като с един удар. Тя беше загубила детето си, и то по вина на Торн. Ако той не бе пожелал да се отърве от нея, детето й щеше да бъде на безопасно място под сърцето й. Не разбираше какво прави той тук.

— Добре ли си? — запита Торн, когато усети, че го е познала. — Боли ли те?

— Боли ме сърцето — прошепна Фиона. — Можеш сам да ми кажеш, че не ме искаш, а не да оставиш Брита да го прави вместо тебе. Отдавна щях да се върна на Ман, ако ме беше пуснал.

Торн си спомни всичко, което беше казал и направил, за да си спечели недоверието на Фиона. Спомни си как я беше обвинявал, че й е харесвало да бъде любовница на Роло. Спомни си как упорито бе отказвал да повярва, че детето, което тя носи, е негово, а вместо това бе давал ухо на лъжите на Брита и Роло.

— Виновен съм за много неща, но не и за това, че те продадоха — каза той.