Кони Мейсън - Викинг

Pop чу шума и излезе, накуцвайки, от спалнята си, за да разбере какво става.

— Кой, в името на Тор, вдига целия тоя шум? — Той познаваше Торн от предишните сделки с него, забеляза свирепия израз на лицето му, затова спря на място. — Торн Безмилостния! Какво те води в дома ми?

— Кажи на хората си да излязат. Искам да говоря насаме с тебе.

Pop махна на робите да напуснат залата и приседна на една пейка. Въздъхна и протегна крака си, за да облекчи болката.

— Какво искаш? Имаш ли още християнски роби за мене? Чуждестранните свещеници, които купих миналото лято от тебе, много се харесаха на моите клиенти в Багдад.

— Този път не продавам роби. Търся две жени, които наскоро си купил от Роло Дръзкия.

По израза на лицето на Pop Торн веднага разбра, че търговецът знае за кого става въпрос.

— Едната от тези жени, които си купил от Роло, е моята съпруга.

Очите на Pop едва не изскочиха от орбитите.

— Никога няма нарочно да купя съпругата на някой мъж, освен ако съпругът изрично желае да тя да бъде продадена. Понякога се случва и това. — Той сви рамене. — Аз търгувам с роби. Не питам каква е историята на роба. Накараха ме да повярвам, че тези жени са робини. Господарката Брита се свърза с мене преди няколко седмици и каза, че става дума за покупката на две красиви християнски робини.

— Брита! — изфуча Торн. — Трябваше да се досетя, че е забъркана в това. Дай ми жените, Pop, и ще бъдеш щедро обезщетен заради времето и труда си.

— Не мога — каза със съжаление Pop. — Те вече не са тук.

— Лъжеш! — извика Арен и пристъпи заплашително.

— Не, казвам ви истината. — И той посочи крака си. — Както виждате, лекувам се от тежка рана. Имаше опасност да загубя крака си, дори живота си. Фиона ме спаси и затова я освободих. Двете с Тайра заминаха тази сутрин.

— Заминали са?! Не мога да разбера как си оставил две беззащитни жени да тръгнат на път посред зима. Къде отидоха? Може и двете вече да са мъртви в някоя преспа.

— Има къде да отидат, господарю — обади се плахо Мораг.

Тя се навърташе наблизо и бе чула разговора на господаря си с Торн.

Той се извърна към нея.

— Говори, жено! Къде отиде съпругата ми?

— Фиона мислеше, че не я искаш, господарю. Каза, че си поръчал на господарката Брита да я продаде на моя господар. Рика, дъщерята на Гарм Черния, й предложила подслон.

— Съпругата на Роло? — учуди се Торн.

— Разбрах, че Рика се е развела с господаря Роло. Съпругата ти и Тайра са добре облечени и имат храна за шест дни път.

— Жена ми чака дете — каза Торн със задавен от тревога глас. Макар и късно, най-накрая беше разбрал, че Фиона не го е излъгала. Детето наистина беше негово. Ако Роло се е страхувал, че Фиона ще го направи импотентен, сигурно е имал основание да вярва в подобно нещо.

— Сега какво ще правим, Торн? — запита Арен отчаяно.

— Ще ги потърсим. — Торн се обърна към Pop. — Можеш ли да ни кажеш къде е домът на Гарм?

— Имал съм работа веднъж-дваж с него. Живее на юг оттук, край брега, близо до Берген. Късно е вече. Споделете храната ни и останете тази нощ да спите тук. Можете да тръгнете на път утре, след като си починете.

Торн искаше да тръгне незабавно, но разсъди, че Pop му дава умен съвет.

— Да, ще се възползваме от гостоприемството ти, Pop. Роло измами и двама ни, затова не те държа отговорен за случилото се със съпругата ми.

През по-голямата част от нощта Торн не можеше да си намери място. Искаше да намери Фиона, преди да се е разразила някоя нова буря или виелица. А когато я откриеше, щеше да я моли за прошка, макар да знаеше, че не заслужава.

Първите няколко мили не бяха особено трудни за Фиона и Тайра. По това време на годината пътят край брега беше почти пуст и те срещаха малко хора. За през нощта намериха подслон в къщата на един селянин и съпругата му. Голямата къща беше уютна и топла, уморените пътнички си починаха там в компанията на двамата стопани, четирите им деца и трите кучета. Стопаните споделиха с гостенките и скромната си, но обилна вечеря.

Гостоприемството на викингите беше добре известно. Домакините, които подслониха двете жени, не задаваха никакви въпроси, въпреки че пътничките бяха събудили любопитството им, и на следващата сутрин ги изпратиха, след като ги нахраниха обилно с овесена каша, топъл хляб и мляко.

Торн и Арен потеглиха рано сутринта, дъвчейки храната, която Мораг им беше дала за из път. Торн отчаяно искаше да настигне Фиона колкото може по-скоро, затова наложи страшно бърз ход; тичаше, когато беше възможно, и вървеше толкова бързо, колкото е по силите на човек, когато пътят не беше особено удобен. Арен предложи да спрат и да попитат хората в малката ферма, край която минаваха. Торн го послуша и се зарадва, защото научиха, че две жени били потърсили подслон тук миналата нощ, но отклонили предложението на домакините да поостанат и продължили пътя си.