Кони Мейсън - Викинг

— Лъжеш! Фиона никога няма да тръгне с непознат!

— Само че тръгна — увери го Брита. — Опитахме се да я спрем, но тя беше твърдо решила. Знаеш колко упорита може да бъде тази магьосница.

— Кой е този ярл? — изрева Торн. — Ще го разсека на две!

— Бъди разумен — помъчи се да го успокои Брита. — Каквото си е постлала магьосницата, на такова ще легне сега. Фиона съвсем ясно заяви, че те напуска. Може би вече топли леглото на ярла. Това за тебе не е кой знае каква загуба.

— Не мога да я оставя да си иде — изрече натъртено Торн.

Болката в сърцето му така се усили, че той почти се преви на две под напора й. Въпреки че беше много вероятно Фиона да носи детето на Роло, той не преставаше да я желае. Вечно ли щеше да трае нейната магия? Нима беше осъден да прекара остатъка от живота си в мрежата на магия, чиято мощ не може да бъде прекършена нито от отсъствието, нито от предателството?

— Името, Роло. Кажи ми името на този ярл.

Роло и Брита се спогледаха тревожно. Брита вдигна изписаната си вежда, което означаваше, че Роло трябва да се справи с проблема.

— Въпреки разногласията ние си оставаме приятели и съседи — подхвана той. — За твое добро е да не ти разкривам кой е този ярл. Не можеш да се сражаваш през зимата. Ако до пролетта не промениш намеренията си, ще ти кажа името му. Огледай се, Торн — продължи Роло, махвайки с ръка. — Имам много робини хубавици. Всяка от тях може да ти помогне да забравиш Фиона Учената. Брита все така желае да се омъжи за тебе. Съжалява за онзи малък епизод с отровата. Време е да й простиш и да се ожениш за нея, както бяхме планирали с баща ти.

Торн не чуваше нищо от това, което му говореше Роло. Умът му не можеше да се отърси от тревогите, породени от постъпката на Фиона. Защо е заминала? Да не би внезапно да е осъзнала, че винаги ще съществуват съмнения относно бащинството на детето й? Да не би да е омагьосала онзи ярл по същия начин, както и него? Изпита съжаление към горкия човек, ако това действително се беше случило с него. И неговият живот вече не беше същият, откакто за първи път бе зърнал тази омайница.

— Торн, за какво си се замислил? — запита Брита, когато видя, че духът му като че ли отсъства.

— Ако кажа, че мисля за убийство, няма да излъжа — измърмори той гневно.

Яростта му беше толкова голяма, че като нищо можеше да убие човек. Отначало гневът му бе насочен към въпросния ярл, който бе запленил Фиона. Но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че ярлът няма никаква вина за случилото се. Гневът му, насочен срещу Фиона, растеше неудържимо. Да беше на една ръка разстояние от него, без колебание би извил крехкото й вратле.

— Ела да споделиш храната ни — повика го Брита. — Утре всичко ще ти се проясни. С времето ще разбереш какъв късмет си имал, че си се отървал от тази вещица.

— Ще споделя храната ви, но не и дома ви — отвърна Торн. — Ще се върна в дома на брат си, защото вече не искам да стоя тук, в тази къща.

По време на вечерята той забеляза, че Рика я няма, и по-любопитства:

— Къде е съпругата ти, Роло? Да не е болна?

Всички в залата затихнаха, очаквайки отговора на Роло.

— Рика се разведе с мене — каза той с безгрижие в гласа. — Върнах я на баща й. Не е станало нищо кой знае какво. Не си подхождахме с това момиче.

Торн веднага забрави за Рика, зает със собствените си неволи.

За лош късмет, преди Торн да тръгне, се разрази ужасна буря, затова той продължи тихомълком да кипи отвътре, очаквайки времето да се оправи. Отказът на Роло да му каже името на ярла, с когото е тръгнала Фиона, не допринесе за поправяне на настроението му. Торн подозираше, че Роло и Брита са го излъгали, но не можеше да го докаже. Нещата му се виждаха съмнителни. Не приемаше твърдението на Роло, че не си струва един мъж да рискува живота си, като поведе битка заради жена. Защо не искаше да му каже името на човека, откраднал чувствата на Фиона? Може би защото такъв човек не съществуваше?

Торн не бързаше, осъзнавайки, че в къщата виене някаква тайнственост. Затова гледаше и слушаше внимателно. Една нощ лежеше на обичайното си място на пейката, която беше достатъчно близо до огнището, за да може да се топли. В един миг копнееше за Фиона, за всяка фибра от тялото й, а в следващия се упрекваше, че е толкова слаб, щом стане дума за нея. Дори мислеше за детето, което носеше тя. Някъде дълбоко в сърцето си беше убеден, че то е негово, създадено от страстта, която бяха преживели заедно. Да, и от любовта. Любовта, която изпитваше, не можеше да е последица само от магията на Фиона, защото му изглеждаше съвсем истинска. За съжаление, твърде късно бе стигнал до този извод.