Кони Мейсън - Викинг

Фиона видя колко мъдри са думите й и покорно тръгна след нея през залата към спалнята, където щяха да живеят двете с Тайра.

— Често ли пътува Pop до Византион? — запита тя.

— Да, всяко лято откарва там нови роби, които е купил през есента и зимата. Наскоро закара едни християнски свещеници чак до Багдад. Pop е много богат. Яде от златни чинии и украсява стените си с безценни тъкани.

Мораг отвори вратата на една малка стая и ги подкани да влязат вътре.

— По-късно ще ви донеса и храна. Стоплете се. Малко къщи могат да се похвалят с огнища в спалните, но Pop много се грижи за робините си. Робите живеят в общо помещение, но жените са настанени в разкош. Няма да ви морят от глад, нито ще ви бият, освен ако не направите нещо глупаво. Pop не понася някой да му противоречи.

Тайра каза нещо на Фиона на галски. Слабото лице на Мораг светна, когато Фиона й отговори на същия език.

— Вие говорите галски — каза Мораг с учудване. — И двете ли сте от Ирландия?

— Аз съм оттам — отвърна Тайра. — Фиона е от остров Ман. Разбра ли какво си казахме?

Лицето на Мораг доби замечтано изражение.

— Да, разбрах ви, макар че от много години не съм говорила на родния си език. И аз съм от Ирландия. Плениха ме при един от първите викингски набези по нашето крайбрежие. Pop ме купи за леглото си, но скоро му омръзнах. Каза, че не съм достатъчно красива, нито достатъчно млада, за да се харесам на друг господар, затова ме остави тук да управлявам домакинството му. Сега си починете; скоро ще дойда пак.

След като Мораг излезе, Фиона и Тайра започнаха да говорят за евентуално бягство.

— Може би ще убедим Мораг да ни помогне — каза Фиона с надежда в гласа. — Изглежда доста добронамерена.

— Страх я е от Pop — изтъкна Тайра. — Ще я убие, ако разкрие, че ни е помогнала да избягаме.

— Може би имаш право — съгласи се Фиона. — Трябва да изчакаме и внимателно да планираме бягството. Бог ще ни помогне никога да не се озовем във Византион.

Торн и Арен се появиха в разгара на една свирепа буря, две седмици след като Фиона беше продадена на Pop. Бяха сами. Воините им бяха останали при Туролф, защото предпочитаха новопостроената му къща пред тази на Роло, където не се чувстваха добре приети.

Брита побърза да посрещне Торн и да поеме тежкото му кожено наметало. Но той не й обърна внимание, защото погледът му търсеше Фиона. Арен вече беше тръгнал да търси Тайра.

— Стопли се при огъня — подкани го Брита, подавайки отрупаното със сняг наметало на Торн на един слуга. — Едно топло питие ще те загрее и отвътре — добави тя, подавайки му рог, пълен с горещо вино с подправки.

Торн отпи от виното, без да престава да търси с очи единствения човек, когото наистина искаше да види в дома на Роло.

— Къде е Фиона? — запита той и тръпка на неприятно предчувствие пробягна по тялото му.

Усещаше, че нещо не е наред. Ама изобщо.

— Остави сега Фиона — каза Брита.

Тя искаше брат й да разкаже на Торн историята, която двамата бяха измислили.

Арен внезапно дотича при Торн, с разстроен и блуждаещ от безпокойство поглед.

— Няма ги, Торн! Фиона и Тайра ги няма!

Торн се смая.

— Няма ли ги? Къде са отишли?

— Никой не знае. Или не искат да ми кажат.

Брита спотаи една усмивка. Робите бяха заплашени със сурови наказания, ако споменат дори една думичка за това, което знаят относно случилото се с Фиона и Тайра.

Торн се обърна и прикова Брита с поглед.

— Вярно ли е?

— Да — каза тя, правейки се на разстроена. — Опитах се да ги спра, но не ме послушаха.

— В името на Один! Къде може да са отишли? И защо? Посред зима е, а Фиона чака дете.

— А, ето го и Роло — каза Брита с облекчение, когато видя брат си да излиза от спалнята и да влиза в залата. — Той ще ти обясни какво стана.

— Ти ли изгони Фиона? — изрева Торн и се хвърли върху Роло.

— Не, не съм. Магьосницата замина по собствено желание. Взе си сандъчето с лекарства и прислужницата си и каза, че има намерение да напусне къщата ми.

— И защо ще прави такава глупост?

Роло сви рамене.

— След като ти замина, дойде един ярл от север и потърси подслон за през нощта. Фиона се сближи с него, ако разбираш какво искам да кажа — намекна той лукаво. — Когато ярлът си тръгна на следващата сутрин, Фиона и Тайра тръгнаха с него. Според мене той й е обещал да я отведе на Ман, когато потегли по море следващата пролет. Понеже тя не е моя робиня, не можех да направя нищо, за да я спра.

Торн се вгледа невярващо в Роло.