Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Да — повтори той. — Величествен.

„Червеният стълб“ на Лу Бакенбарда, По Лао, си беше тръгнал преди десет минути, като кажи-речи цял час бе крещял на Леман. Сега Леман седеше зад бюрото си мълчалив, втренчен в дланите си. Сучек, застанал на вратата, усещаше витаещото в стаята напрежение. Всички бяха там — всичките му лейтенанти станаха свидетели на конското, което му прочете По Лао. Очакваше Леман да направи нещо — да отвърне на По Лао може би с нож или пистолет — но той не бе направил нищо; просто се бе втренчил безстрастно в мъжа, докато онзи крещеше, и го бе оставил да си излее гнева в думи.

А пък нямаше съмнение, че По Лао е бесен.

Когато се върнаха, той вече ги чакаше — беше седнал на стола на Леман, вдигнал крака на бюрото на Леман, а бегачите му се бяха пръснали из коридорите, за да не може Леман да предприеме нищо срещу него. И този път легендарното търпение на По Лао беше отстъпило пред темперамента — гневното му избухване беше ясен знак, че Лу Бакенбарда здравата му се е ядосал.

Леман не бе възразил на нищо, казано от По Лао, ала в него имаше толкова спокойствие, такава каменна невъзмутимост, която в края на краищата впечатли дори и По Лао. Сучек го бе видял с очите си. Бе забелязал как погледът на Червения стълб час по час се насочва към лицето на Леман и как след известно време се усеща, че има насреща си човек, когото не може да сплаши. И щом осъзна това, той понижи глас и заговори по-разумно и примирително и накрая като че ли с Леман бяха стигнали до някаква странна негласна договореност помежду си.

Леман седя така още известно време, дълбоко потънал в мисли, после с някакво странно, почти лениво движение придърпа един напечатан лист, извади четката от мастилницата и нахвърли на гърба му схематичните очертания на бягащо куче — отчетлива черна фигура на белия фон. Вдигна поглед и огледа лицата им едно по едно, сякаш ги преценяваше, след това извади ножа от пояса си и поряза върха на десния си показалец. Появи се капка кръв. Бавно, като съвсем внимателно натискаше, прилепи пръст към хартията и очерта ален кръг около кучето.

Сучек, който го наблюдаваше, се огледа и забеляза, че всички разбраха. По лицата на всички се изписа внезапна възбуда и сърцето започна да тупти оглушително в гърдите му.

Старият Левър се извърна от екрана, онемял от ярост, и метна чашата си в старата каменна камина.

Щом прислужникът притича да събере стъклата, старецът взе да кръстосва стаята като ранен котарак. Псуваше, очите му горяха и сякаш изобщо не забелязваше застаналите в сенките и от двете му страни мъже, които го гледаха.

— Как можа?! — Левър отново се спря пред екрана. — Как е посмял! — сви юмрук, вдигна го във въздуха и се огледа, сякаш търсеше какво да удари. — И Кенеди… Какво търси пък там Кенеди?

Срещнаха го неразбиращи погледи, свити рамене и извинителни поклони. Ала никой не знаеше. Това беше изненада за всички.

Левър повиши глас:

— Никой нищичко ли не знае?

— Носят се слухове, че Кенеди смята да се захване с политика — Кървал пристъпи иззад една колона.

Левър го фиксира с едно око.

— Политика?

— Казват, че искал да сформира собствена партия. Да предизвика старата гвардия, когато отново отворят Камарата.

Левър се вгледа в генетика и започна да се смее — презрителен, унищожителен смях, приличен на рева на див звяр. След миг огромната зала кънтеше от смях — хората на Левър също се смееха на шегата. Но зад смеха се криеше облекчение, че гневът на стареца се е разсеял, яростта му се е уталожила. Засега.

— Политика! — възкликна старецът и изцвили от възторг. — Кой да ти повярва? Ами синът ми? — отново се извърна към Кървал; очите му изведнъж бяха станали много по-студени. — Синът ми замесен ли е в това?

Кървал сви рамене.

— Не бих казал, че е работа на Майкъл. Но щом Кенеди е платил гаранцията на Уард, може би тук има нещо. Искам да кажа, защо иначе ще се замесва?

Левър го гледа втренчено още миг, след това се отправи към бюрото си и седна зад него. Известно време просто седя така, дълбоко замислен, после вдигна поглед и се захвана за работа.

— Добре. Харисън… искам да разузнаеш всичко за младия Кенеди и за плановете му. Джеймс… искам да следите какво прави синът ми. Искам да знам къде е и какво прави през всеки час от денонощието оттук нататък, разбрахте ли ме? Робинс… искам да съставиш списък на връзките на Кенеди — делови и лични — заедно с техните финансови възможности и слабости. Спенс… ти се заеми с ликвидирането на бизнеса на Уард. И без никакви издънки в последния момент, ясно? Добре. А ти, Кук — искам ти да разузнаеш повечко за това пътуване до Европа, което очевидно се кани да предприеме младият ни приятел. Искам да знам дали има планове да се установи там. Ако има такива, искам да знам с кого се среща и какво са се договорили.