Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Ким си пое продължително въздух, после отново вдигна поглед — изразът му беше напрегнат, очите му пламтяха.

— Технически погледнато, може би. Но не това искам да кажа. Не мога, защото аз не мога така. Не бих си го позволил. Последствията биха били немислими. Веднъж в живота си вече се забърках в неща, които би трябвало да бъдат оставени на мира, но този път имам избор. Тогава нямах. Мечтата за вечен живот трябва да си остане само мечта. Така де. Я си помисли! Да разкъсаме великата верига на съществуването — и какво ще последва? Това ще е проклятие, Майкъл. Проклятие — нищо друго!

Майкъл сви рамене, след това извърна поглед, разтревожен от този внезапен проблясък на сила у младежа — от тъмната, напрегната сила, заключена в дребното му жилаво тяло.

— И сега какво ще правиш?

Ким се усмихна.

— Зависи какво ще уреди твоят приятел Кенеди. Смятах да ходя в Европа идната седмица, но какъв е смисълът? Каквото и да правя, баща ти ми блокира пътя. Направо е пощурял.

— Трябва да заминеш — обади се тихо Майкъл. — Наистина, Ким. Не се оставяй да те победи. Това… — той потръпна, после се изправи и закрачи из стаята. — Цял живот е бил такъв. Иска ли нещо, получава го — без значение на каква цена. Ако някой му застане на пътя, смачква го. Без всякаква мисъл за последствията. Някога… всъщност не много отдавна… и аз си мислех, че така стоят нещата. Че е нормално да се държиш по този начин. Но сега…

Млъкна, обърна се и погледна към Ким.

— Виж, Ким. Ако можех да ти помогна, щях да ти помогна. Знаеш го. С всичко, от което имаш нужда. Но той и мене прецака. Отряза ме. Той действа така. Разрушавай и владей. При него няма деликатност. Компромис също. Но не е наложително да спечели. Не и ако не му позволим.

Ким се усмихна.

— Добре, ще замина за Европа. Само веднъж да се разчисти всичко това. Но тук е свършено с мене. Виж…

Той извади от джоба си четирите написани на ръка писма и ги подаде на Майкъл. Майкъл ги разгледа, след това вдигна очи — бяха изпълнени с болка. Отпечатаното върху отказите време на получаване показваше, че бяха дошли час след ареста на Ким. Ким си ги взе обратно, втренчи се в тях, сякаш те бяха някаква мистерия, която не можеше да разгадае, и пак ги набута в джоба си.

— Все се опитвам да си набия в главата, че това е обяснимо. Че и аз бих направил същото. Обаче това не е вярно. Аз… — той извърна поглед; изведнъж аха-аха да рухне. — Какво става, Майкъл? Какво става, в името на всички богове?

— В този свят е така — тихо отговори Майкъл. — Точно затова трябва да го променим. Ти — по твоя начин, аз — по моя. Трябва да се борим със старите, които искат да запазят всичко такова, каквото е. Стъпка по стъпка. Защото ако не го направим…

На вратата се почука. След миг ключалката изщрака и вратата се отвори. Беше Кенеди. Зад него двама души застанаха мирно като почетна стража.

— Майкъл… Ким… — Кенеди пристъпи в стаята висок и властен и протегна ръка на Ким. — Готово. Всичко е точно. Платих гаранция от петдесет хиляди юана , така че можеш да си тръгнеш. Ала са преместили заседанието за утре сутринта в единайсет часа. Което значи, че и ние трябва да действаме бързо.

— И какво ще правим?

Кенеди се усмихна широко.

— Ще извадим файлове. Бележки от опитите, такива работи. Неща, които без всякакво съмнение ще докажат, че патентът е твоя разработка.

Ким поклати глава.

— Няма такива. Всичко е в главата ми.

— Всичко… — Кенеди се засмя, след което погледна към Майкъл. — Май че излезе прав, Майкъл. Той е различен.

— Въпреки това — рече Ким, щом Кенеди пак върна вниманието си към него, — съмнявам се, че те разполагат с нещо. Всъщност гарантирам, че те дори още не разбират какво точно е то, да не говорим как действа.

— Разбирам. Но как да го използваме? Бремето на доказването носим ние, а не те. Те са го регистрирали първи. Ние сме в неизгодната позиция.

— Ами ако излезем с контраобвинение? Ако ги осъдим за фалшива регистрация?

Кенеди се усмихна. Усмивката му ставаше все по-широка.

— Ей, ама това е добра идея. Много-много добра идея.

Но Майкъл клатеше глава.

— Не става, Джо. Искам да кажа, Ким няма пукната пара. Как да ги съди, като няма пукната пара?

— Той може и да няма — отвърна Кенеди, — но аз имам. И съм сигурен, че този път няма да оставя баща ти да надвие, по дяволите. Освен ако ти нямаш някакви лични възражения.

Майкъл сведе очи, после изгледа двамата мъже и се усмихна.

— Не. Никакви, както излиза.

— Добре. Тогава да идем да намерим нещо за ядене и да обсъдим всичко това. Някъде, където баща ти няма да успее да го подслуша. Например в „Кухнята“.