Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Беше късно. Ким стоеше в единия край на площадката за кацане, до него стърчеше тънката фигура на Туан Вен-чан, а круизърът се появи над океана от северозапад — светлините му метяха тъмните води. В една ръка Ким държеше багажа си — малък, лек куфар с бележниците му, преносим комсет и копринени дрехи. В другата стискаше плика, получен само преди двайсет минути. Вътре бяха подробностите за новото му назначение.

Корабът се снижи и закръжи на север, на височина половин ли , докато от сигурността проверяваха кодовете; слабото бучене на двигателите му изпълваше тихия нощен въздух. После се издигна над тях като пчела, прелитаща от цвят на цвят, и кацна на площадката с нежното свистене на хидравличната система.

Туан погледна към Ким и се усмихна, за да му покаже, че той ще е пръв. Ким му върна усмивката — беше доволен, че Туан е преназначен заедно с него — и тръгна, докато люкът се отваряше, а рампата се разгъваше по площадката.

Северна Америка. Ето къде го изпращаха този път. Връщаха го на Източното крайбрежие. Нещо повече, искаха от него да се заеме с нещо ново — с генетика, точно онази област, за която старият Левър се бе опитвал да го спечели толкова дълго и мъчително. Усмихна се иронично — след всичко, през което бе минал, беше в състояние да вижда смешната страна на нещата. Усмивката му се разшири заради новините, които бяха дошли само преди час от Филаделфия.

На половината път по рампата спря и се обърна да погледне назад, да се опита да запази този последен образ на бездната Зом в ума си. Тук беше пораснал. Може би тук повече от всяко друго място, защото най-сетне беше осъзнал себе си. Тук беше станал цял. Толкова цял, колкото можеше да бъде без Джелка. И, следователно, бъдещето не изглеждаше така заплашително, както само преди седмици. Предстоящият съвместен живот с Джелка не беше недостижимо видение, а само отложено обещание.

Туан положи ръка на рамото му.

— За какво мислиш, Ким?

— Това място ще ми липсва.

Туан се разсмя изненадано.

— Наистина ли? След всичко, което се случи?

— Може би точно защото се случи. Но не само по тази причина. Тук усетих връзката с нещата. Истинската връзка. Погледни, Туан. Имаш огромния океан под себе си и небето отгоре. Великолепно е, нали? И толкова открито. И свързано . Освен това…

Туан вдигна вежди, но Ким само се усмихна и остави мига да отлети.

— Чувам, че новият ни шеф е добър човек.

Ким сви рамене.

— Кървал определено е най-добрият в тази област, ако това имаш предвид. От всяка една гледна точка той сам е революционизирал генетиката през последните двайсет и пет години. „СимФик“ трябва да са платили цяло състояние, за да го измъкнат от „ИмВак“.

— Колкото и за тебе?

Ким се разсмя.

— Значи си виждал досието ми, а, Туан Вен-чан?

— Не. Но подочух това-онова…

Ким замислено извърна очи, после усмихнат върна погледа си върху Туан.

— Обаче ще е интересно, нали?

— И предизвикателно…

Да, реши той и се обърна, за да влезе вътре. Но дори и така, знаеше, че е само запълване на времето, записване, докато тя се върне. Докато видеше сините й очи да му се усмихват отново.

Джелка стоеше на прозореца в апартамента на губернатора и гледаше навън. Зад подсиленото стъкло повърхността на луната беше тъмна, слънцето — бледо малко кръгче ниско в небето, видяно през дебела оранжева мъгла. От изток, покрай бреговата линия на огромното етаново езеро, шпиловете на рафинериите се протягаха в мрака, тънките им, подобни на игли форми бяха осветени от хиляди ярки лампи с волтова дъга. Зад тях базата Касини, град от четиристотин и осем хиляди жители, се простираше до подножието на ледения склон — висока стена от кристален азот.

Тя се извърна, прие чашата, която й бе предложена, и се усмихна. Беше последният им ден на най-голямата луна на Сатурн. Утре „Меридиан“ щеше да отпътува за Марс. Така че тази вечер — „тази вечер“ беше понятие, което нямаше никакъв смисъл на подобно място — губернаторът даваше специален прием за най-видните граждани от деветте колонии. Те пристигнаха през последните шест дни и големият хангар на юг от града се изпълни с всякакви видове странни кораби.