Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Ако свикам Съвета, значи…

Но Ли Юан го хвана за лакътя.

— Не. Не сега. Сега ще действаме както аз кажа.

Чи Хсин се беше свил в краката на Ли Юан — едната му длан се притискаше към хладните плочки на пода, а другата беше вкопчена в полите на младия танг. Молеше го със сълзи на очи.

— Какво трябва да направя, за да те убедя, Ли Юан? Предадоха ме…

Ван Со-леян ги гледаше от дъното на стаята, навъсен и мълчалив. Бяха го направили на глупак. Собственото му лице го беше издало. Но изненадата не беше доказателство, а Чи Хсин си бе замълчал за срещите им. Нямаше значение какво мислят Ли Юан или другите за себе си. Пред света те се нуждаеха от доказателства, а ги нямаха.

— Предали са те? — гласът на Цу Ма беше натежал от сарказъм. Изсумтя презрително, извърна се и се приближи до застаналите по-встрани Ву Ши и Вей Чан Ин.

Ли Юан се наведе и изтръгна коприната от ръката на Чи Хсин — див, грозен жест. Чи Хсин огледа танговете и отново смирено сведе глава. Всякакво величие бе изчезнало от осанката му. Сега той молеше за живота си. От друга страна, Ли Юан изглеждаше почти демоничен. Лицето му беше като на ястреб — безмилостно, почти нечовешко в неприкритата си жестокост. За миг спря очи върху кока на Чи Хсин, рязко отметна глава и втренчи гневен поглед във Ван.

— И се заклеваш, че Ван Со-леян не е знаел нищо? Сигурен ли си, Чи Хсин?

Ван понечи да се обади, но Ву Ши го сряза:

— Дръж си езика зад зъбите, Ван Со-леян! Чи Хсин трябва да отговори!

Ван Со-леян изгледа кръвнишки Ву Ши, ала се подчини. Ако гледката на живото лице на Ли Юан го шокираше, това почти не можеше да го понесе. Как смееха да му говорят по този начин?

Чи Хсин трепна, но поклати глава.

— Ван Со-леян не знаеше нищо. Говорих с него само секунди след като научих. Мислех, че…

— Мислел си какво? — беше ужасно да чуваш студения гняв в гласа на Ли Юан.

Чи Хсин си пое дъх и пак заговори, забил поглед точно пред краката на Ли Юан:

— Не е тайна, че той те мрази, Ли Юан. Та си помислих… че това е негова работа.

— А не беше ли?

— Внимавай! — обади се Ван и пристъпи напред.

Така стояха нещата. Бяха зарязали всякакъв етикет. Ли Юан както винаги бе погазил традицията. А останалите му подражаваха. Бяха му съучастници.

Всички чакаха отговора на Чи Хсин.

— Нищо не знаеше, кълна се. Наистина се слиса, не се преструваше. Обаждането ми е записано. Аз…

— Стига! — изведнъж го прекъсна Ли Юан. Обърна гръб на Чи Хсин, прекоси стаята и застана пред Ван Со-леян. Поклони се едва забележимо и заговори:

— Чи Хсин, макар и опозорен, надали би казал подобно нещо ей така. А и записът — сигурен съм, че там се вижда точно онова, което той твърди — и вирна брадичка. — Така че, братовчеде , трябва да ти се извиня за онова, което поисках.

Ван Со-леян беше почервенял от гняв, ноздрите му трептяха, целият излъчваше възмущение, ала не каза нищо. Дори и с извинението си Ли Юан го беше обидил и се бе подиграл с традицията. А всички останали тангове гледаха и нищичко не казваха.

Ли Юан рязко обърна гръб на Ван Со-леян и погледна към Чи Хсин.

— Ами ти, Чи Хсин? С тебе какво да правим?

— Това са глупости… — обади се Ван, но преди да успее да каже още нещо, Ли Юан се обърна и грубо, почти брутално запуши устата му с длан и бутна главата му назад. Заговори яростно, като на васал:

— Млък, Ван Со-леян! Сега ще си мълчиш! Ясно?

Ли Юан рязко дръпна ръка, изгледа сърдито Ван, обърна се и остави Ван да опипва охлузените си устни. По бадемовите му очи си личеше, че е готов да убива.

Ли Юан пак прекоси стаята и се надвеси над Чи Хсин. Сега на лицето му бе изписано отвращение.

— Говори, Чи Хсин. Какво да те правим?

— Да ме правите ли? — Чи Хсин се обърна и погледна другите трима зад Ли Юан умолително, но и те го гледаха също толкова сурово, колкото и Ли Юан. Щом го забеляза, Чи Хсин пак сведе покорно глава. — Няма прецедент — прошепна той.

— За разрушаване на двореца няма — обади се Ву Ши, ала Ли Юан беше безкомпромисен.

— Ти предаде най-свещеното доверие, Чи Хсин — онова, което свързва нас, длъжните да управляваме Чун Куо. Самият аз бих искал да те видя мъртъв, а синовете ти — заровени в земята до тебе. Но не решавам сам за себе си. Трябва да преценим как най би подобавало да действаме според длъжността си.

Ли Юан млъкна и се обърна към застаналите малко по-нататък трима тангове.

— Трябва да вземем решение още сега и да действаме веднага. Точно в този случай не бива да се показваме нерешителни. Има хора, които биха се възползвали от очевидното объркване сред нас — пое си дълбоко въздух и най-после го изрече: — Чи Хсин трябва да се раздели с властта.