Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Тук съм, ако имате нужда от мене, чие хсия — поклони се отново секретарят, излезе и затвори вратата зад себе си.

Ли Юан остана в стаята със своя генерал.

— Кой ти каза, че съм тук, Хелмут?

— Цен-ли, чие хсия .

Ли Юан млъкна озадачен. Райнхарт не беше въоръжен, но тангът продължаваше да подозира някакъв капан.

— Кога ти го каза?

— Преди по-малко от час, чие хсия .

Ли Юан се разтрепери. Ти не си ли чул? — едва не кресна той, но после осъзна, че Райнхарт трябва да е чул всичко още преди да са съобщили на него. Пристъпи напред.

— Какво искаш да кажеш?

— Само това, че говорих с него, чие хсия . Той ми каза къде сте. За мене… — генералът се поколеба и се усмихна плахо. — За мене беше голямо облекчение, господарю.

Ли Юан разбра веднага.

— Смятал си, че съм мъртъв?

— Целият свят смята, че сте мъртъв.

— А Цен-ли? — Ли Юан направи крачка напред. Съмнение и надежда се бореха на лицето му.

— Жив е, чие хсия . И той, и Куей Джен.

Ли Юан се разсмя слисано.

— Куей Джен? Жив?!

— Един разузнавателен кораб ги прибрал. Ракетата им била повредена, но на тях им нямало нищо.

— Ракетата ли?

— Малка сервизна ракета. Оцеляла след експлозията. Извадили късмет. Сред отломките и тя изглеждала като отломка. Само визуалният контакт ги спасил.

Но Ли Юан почти не го слушаше. Той бързо прекоси стаята, наведе се над бюрото на Цу Ма и огледа уредите. Нетърпеливо се обърна към Райнхарт:

— Къде са те сега? Как мога да се свържа с тях?

Генералът се приближи, набра кода, отдръпна се и остави Ли Юан сам, надвесен над екрана.

На екрана се появи лице на войник, който бързо се поклони и повика някого. Личеше си, че са очаквали този момент.

— Цен-ли! — възкликна радостно Ли Юан, щом познатото лице се появи на екрана. — Как си?

Цен-ли се поклони и се усмихна. Очите му бяха мокри.

— Живи сме, ваше височество.

— А синът ми? Къде е синът ми?

Друг войник донесе Куей Джен и го подаде на Цен-ли. Той отново се обърна към екрана, гушнал заспалото детенце. Движението разбуди Куей Джен. Той се протегна, разплака се и взе да удря Цен-ли с ръчичка по врата. След това се успокои и млъкна.

— Куей! — тихо го повика Ли Юан. По бузите му се стичаха радостни сълзи. — Малкият ми Куей…

Цен-ли мълчеше. Силни чувства едно след друго се сменяха на лицето му. Той се овладя и заговори отново:

— Бяха Ю , ваше височество. Чух ги. Но корабът… — поколеба се, но изплю камъчето: — Беше совалката на Чи Хсин. Със секретните му кодове.

Ли Юан изправи гръб. През тялото му премина тръпка. Стана му студено.

— Сигурен ли си, Цен-ли?

— Стражите ви бяха прекрасни, ваше височество, ала бяха предадени.

Ли Юан изстена. Временното му облекчение, че са живи, го бе заслепило за всичко останало. Ала съпругите му си бяха мъртви, а дворецът — разрушен. Сега се оказа, че и Чи Хсин го е предал.

— Значи не е Ван Со-леян? — произнесе тихо.

Тресеше го. Внезапната люта омраза измести скръбта и щастието.

— Нямам основание да… — започна Цен-ли и млъкна: беше забелязал погледа на Ли Юан. — Ли Юан, аз…

— Братята ти знаят ли, че си жив? — изведнъж Ли Юан промени темата.

— Те… те още не знаят, ваше височество.

— Тогава сам ще ги осведомя. Щом си жив, няма да позволя те да скърбят.

Цен-ли зяпна и се поклони. Беше разбрал.

— И, Цен-ли…

Той отново вдигна глава и срещна погледа на Ли Юан.

— Да, ваше височество?

— Не зная как си успял, но съм ти невероятно задължен. Каквото и да поискаш, ще го имаш.

Цен-ли се усмихна тъжно.

— Има само едно нещо, което искам, братовчеде Юан. Искам го мъртъв.

— Кого? Чи Хсин?

Цен-ли продължаваше да се усмихва тъжно.

— Не. Другият…

— Ах, да… — Ли Юан си пое дълбоко дъх. — Да. Аз също.

Цу Ма го чакаше в преддверието.

— Е? — нетърпеливо се спусна към него.

— Цен-ли е жив — усмихна се Ли Юан. — Синът ми също. Куей Джен.

Лицето на Цу Ма грейна. Прегърна силно Ли Юан, после отстъпи назад и се навъси.

— Значи знаем какво е станало?

— Да — сведе глава Ли Юан. — Обаче май сме сбъркали.

— Сбъркали?

— Не е братовчедът Ван. Или поне не е действал пряко. Бил е Чи Хсин.

— Чи Хсин? — Цу Ма се разсмя невярващо. — Ами! Не му стиска! — но забеляза, че лицето на Ли Юан е все така сурово, и поклати глава. — Какви доказателства имаме?

Ли Юан вдигна очи.

— Използвали са совалката му. И кодовете му. Какво още ни трябва?

Цу Ма се вгледа в него и кимна.