Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Гласът на Цу Ма трепереше. Най-накрая го бе усетил. Когато видя Ли Юан, когато трябваше да му каже…

— Ю . Терористи. Успели са някак да попаднат на борда.

Ву Ши поклати глава.

— Не е възможно.

— Така ли? — тонът на Цу Ма беше рязък. Твърде рязък. Махна неуверено с ръка и се отпусна до другия танг. — Съжалявам… но ето, възможно е.

— Ван Со-леян… — тихо произнесе Ву Ши, вперил очи в празната врата.

— Да — съгласи се Цу Ма. — Няма кой друг. Носи неговия почерк.

— И сега какво?

Цу Ма се разсмя — поразяваше го целият ужас на иронията.

— Ще постъпим както предложи Ли Юан. Нищо. Докато не се сдобием с убедителни доказателства.

Но Ву Ши се изправи гневно.

— След това, което стана!

Цу Ма впери поглед в ръцете си.

— Нищо не се е променило. Дори и рухването на Янджин не може да оправдае действията ни, щом нямаме доказателства. Дори и Ли Юан би го потвърдил.

Ву Ши изсумтя.

— Никак не ти отива да разсъждаваш така, когато някой тъгува. Той загуби син!

— И съпруги… — добави Цу Ма. Споменът за собственото му участие във всичко това го жегна. — Но ние не сме само мъже. Ние сме тангове. Трябва да действаме според закона, а не според инстинкта си.

— Какъв закон следва Ван Со-леян, когато ни унищожава, а ние не правим нищо? — Ву Ши прекоси стаята, след това се върна. — Не мога просто да стоя и да чакам, Цу Ма. Ако не направя нещо, ще се задавя със собствената си жлъч.

Цу Ма го погледна. Очите му бяха мокри от сълзи.

— Мислиш ли, че аз не се чувствам по същия начин, Ву Ши? Богове, ако беше толкова просто, с голи ръце щях да го попилея! Но трябва да сме сигурни. Трябва да действаме справедливо. И никой да не може да ни обвини.

Ву Ши отново изсумтя.

— А ако не открием нищо?

Цу Ма мълча дълго. После отново погледна Ву Ши в очите и се усмихна мрачно.

— Тогава ще го убия — въпреки всичко.

Ван Со-леян се надигна раздразнено и смъкна черната кадифена маска от очите си.

— Е? Какво има?

Прислужникът, коленичил до вратата, леко повдигна глава.

— Чи Хсин, чие хсия . Моли за аудиенция.

Ван погледна таймера до леглото и поклати глава. Сякаш се събуди изведнъж, скочи, наметна одеждите си и се отправи към кабинета си.

Разгневеното лице на Чи Хсин изпълваше огромния екран над бюрото. Едва изчака Ван да влезе в стаята и заговори:

— Какво означава това, Ван Со-леян? Моята совалка! Използвал си моята совалка!

Ван Со-леян се намръщи объркано, приближи се до екрана и вдигна ръка.

— Спри, братовчеде. Не зная за какво говориш. Какво с твоята совалка? Какво е станало?

Чи Хсин се разсмя цинично.

— Стига игрички, братовчеде . Това е сериозно. Може да означава и война.

Ван Со-леян обаче наистина беше озадачен. Чи Хсин го забеляза, намръщи се и като че ли се отдръпна от екрана.

— Искаш да кажеш, че нищо не знаеш?

Ван поклати глава — изведнъж го присви стомахът.

— Не… Значи е станало нещо?

Чи Хсин си пое дъх и му обясни по-спокойно:

— Получих новината едва преди минута. Ли Юан е мъртъв. Заедно с цялото си семейство. Янджин е разрушен. Паднал е от небето.

Ван Со-леян усети как го облива мощна вълна от възторг, но лицето му си остана сковано като маска.

— Ах… — само това успя да каже. Но новината беше като нежен вятър, повял след вековна суша, знак за разведряващия дъжд, който идва.

Чи Хсин заговори отново.

— Значи нищо не си знаел?

Ван поклати безмълвно глава. Но щом чу новината, изведнъж разбра. Мах! Мах вече се беше включил!

— Кой знае освен тебе?

— Личните ми прислужници. И неколцина от охраната ми.

— Значи няма проблеми. Совалката е била унищожена при експлозията. Без съмнение никой не би могъл да я проследи до тебе.

Щом го каза, вече знаеше какво трябва да предприеме. Кого да подкупи, кои записи да унищожи. Щеше да има следи. Движението на совалката щеше да бъде записано. Но трябваше да се вземат мерки — и то веднага — всичко да се заличи.

— Никакви оцелели ли няма?

— Никакви.

Отново с мъка успя да скрие бурната радост, която го обзе при тази новина. Пое си дъх и кимна.

— Остави на мене, Чи Хсин. Ще се погрижа да не останат никакви следи.

— Заклеваш ли се, че нищо не си знаел, Со-леян?

Ван отприщи гнева си.

— Не ме обиждай, братовчеде! Нищо не знаех. И макар че тази новина ме радва, никак не ме радва вестта за твоите страхове. Мой дълг е да ти помогна, братовчеде.

Чи Хсин се умълча, след което едва-едва кимна.