Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Последва мълчалива пауза — момент, когато Кенеди за първи път разбра какво точно се иска от него. Изведнъж му стана студено, сякаш се отчужди от себе си. Бавно наведе глава — знаеше какво ще последва.

— Ще продължиш кампанията си както досега. Всъщност във всяко едно отношение ще действаш така, сякаш между нас няма никакъв договор. Искам да кажа, без открито да подтикваш към бунт.

— А в замяна?

— В замяна аз ще платя всичките ти дългове по кампанията. Нещо повече, готов съм да финансирам разширяването на дейността ти и да покривам всички инцидентно възникнали разходи. Например сметките за лечение на твоя приятел Майкъл Левър.

Кенеди сведе слисано поглед — опитваше се да проумее какво става, но засега целта на Ву Ши му убягваше. Последва мълчание, после Ву Ши заговори отново:

— Жена ти… как е?

— Добре е, чие хсия .

— Ами синовете ти? Добре ли са след лечението?

Кенеди кимна. Стомахът му се сви.

— Хубаво. Харесват ми — Ву Ши се разсмя — с по-мек и по-добър смях отпреди. — Всъщност и тебе те харесвам, Джоузеф Кенеди. Ти си добър човек и аз не ти мисля злото. Обаче…

Коленичил, Кенеди усети как това „обаче“ увисна пред него във въздуха като огромна тежест, която всеки миг ще падне.

— Е, да си го кажем с прости думи, ши Кенеди. Не съм сляп за движението на нашето време. Виждам например, че ти си човекът на деня; че онова, към което в момента протягаш ръка, скоро ще е в шепата ти.

Ву Ши се наведе напред и гласът му едва забележимо се усили.

— О, не ме разбирай погрешно. Знам какво си мислиш за нас. Че сме отдалечени от всичко. Изолирани зад параван от министри и дребни бюрократи. Ала истината е по-различна от онова, което мислиш. Тъй като прекарвам много време тук, ти си мислиш, че съм откъснат от света. Уединен. Но историята ни е пълна със събития, които предупреждават за опасността от подобно откъсване, и ние сме си поставили за задача да избегнем тази грешка — да не се доверяваме на никого и да знаем всичко. Имаш работа с Ву Ши, ши Кенеди, не с Хан Хуан Ти!

Кенеди срещна само за миг тъмния ястребов поглед на танга и видя там не презрението, което очакваше, а нещо, много близко до уважение.

Хан Хуан Ти, както знаеше всеки ученик, бе император от древната династия Хан, управлявал чрез придворния си евнух и тотално откъснат от онова, което ставало във великата империя. Периодът на управлението му бил ужасен — народът се вдигал на въстания, а и учените, и войниците му му се противопоставяли. Кенеди схвана.

— Значи знаете, че имам и друга среща, чие хсия ?

Ву Ши кимна.

— След три дена. С моите стари приятели, „Синовете“. Доколкото разбирам, те искат да се присъединят към организацията ви.

Знаеше повече, отколкото знаеше Кенеди.

— Може би — отговори той. — А вие сте против, чие хсия ?

— Съвсем не. В края на краищата, това има политически смисъл. А и ти като ги държиш под око заради мене…

Коленете на Кенеди вече го бяха заболели. Той леко премести центъра на тежестта си.

— Значи… значи този договор не променя нищо, чие хсия ?

— Точно обратното, всичко променя. Защото ще дойде момент — един-единствен момент — когато ще си помислиш, че си ме надраснал.

Ву Ши млъкна и се изправи. Бавно слезе по стъпалата и се надвеси над американеца. Вдигнатото му стъпало докосваше челото на Кенеди.

— Точно тогава, в този миг, нашият договор ще придобие смисъл. Точно тогава, когато си мислиш, че той няма почти никакво значение, той ще ти върже ръцете.

Докосването беше съвсем леко — коприненият чехъл на танга едва се бе допрял до плътта на челото му — но зад този почти нежен допир се криеше такава бездна от грубост, че Кенеди се разтрепери и усети как стомахът му се стегна, тестисите му се свиха, а голата реалност на онова, което ставаше, се стовари отгоре му.

— Ела — и тангът отстъпи назад. — Машината е готова.

Чарлз Левър кръстосваше стаята, почервенял и разгневен. Беше пил много, а новината, която донесе счетоводителят му, никак не му оправи настроението.

— Колко?! — кресна той и с кисел вид се обърна към мъжа, който се бе свил на стола в ъгъла на стаята.

— Общо около единайсет милиона. Повечето — изтеглени срещу платими по наследството му бонове. С високи лихви, но какво му пука?

Левър се приближи към масата, наля си нова чаша бренди от гарафата и разсеяно я изпи.

— Хитрото му копеленце! Само като си помисля, че съм си пилял чувствата за него! — разсмя се сухо. — Е, и един фен няма да види! Ще го лиша от наследство това лайненце! Нека тогава те да го преследват!