Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Дълго се носи така, без мисли, водата се издигаше и от двете му страни, следваше извивката на двореца. После дойде на себе си, оттласна се и заплува — спокоен бруст, с който стигна до другия край. Обърна се и започна да се връща обратно. Беше вече до средата, когато чу как вратата зад него се отваря. Забави, обърна се, отпусна се върху водата с разперени ръце и леко приповдигнати крака и погледна към вратата.

Силуетът на вратата беше коленичил, ниско приведен в ку ту , залепил чело за пода. И остана така в очакване.

Ли Юан се намръщи, оттласна се с крака и се приближи.

— Кой е?

Главата бавно се надигна. Цен-ли.

— Простете, ваше височество, но мислех, че басейнът е празен. Не знаех, че сте тук.

Ли Юан се разсмя успокоен. Беше се ядосал, но като видя Цен-ли, омекна.

— Да плуваш ли си дошъл?

Цен-ли пак наведе глава.

— Ще си вървя, ваше височество. Простете.

— Не… остани. Ела да поплуваме заедно, Цен-ли. Има място и за двама ни.

Младият принц продължаваше да се колебае.

— Цен-ли! Твоят танг ти заповядва! Ела веднага при мене в басейна!

Каза го сериозно, рязко, ала продължаваше да се усмихна. Щеше да му е приятно да се отпусне в компанията на Цен-ли. Освен това имаше неща, които искаше да каже на младия си братовчед; неща, които му беше трудно да изкаже преди.

Цен-ли се изправи бавно, поклони се още веднъж, съблече се бързо и скочи във водата. Ли Юан го гледаше как излезе на повърхността и заплува уверено с дързък, агресивен замах. Бавно го последва и го настигна в долния край на басейна. Цен-ли се беше опрял с една ръка на перваза, наблюдаваше го и се усмихваше.

— Ваше височество?

— Добре плуваш, братовчеде. Кривата не те притеснява.

Цен-ли се разсмя и погледна зад Юан, към стръмната извивка на басейна. При изкуствената гравитация на двореца всичко беше по-различно, отколкото в Чун Куо. Прапрадядото на Ли Юан, Ли Хан Чи, беше построил този басейн — неговото предизвикателство към това странно място. Той също беше пристрастен към плуването. Но бащата на Ли Юан никога не го бе използвал. Според него басейнът беше неестествен и странен.

Цен-ли погледна към Ли Юан.

— Дойдох тук по-рано и го видях. Цял ден си мислех как ще се върна в басейна.

— Цял ден? — Ли Юан погледна уж строго и Цен-ли се изчерви; разбрал какво е казал. Но после тангът се разсмя и кимна.

— Не си бил само ти, братовчеде. И моят ум беше все тук. Но кажи ми: не те ли дразни това, че е толкова странен?

— Не, ваше височество. Обичам новите неща. Странните неща.

— А старите?

— Старите също. Живеем сред течението. Всичко е постоянно и в същото време се променя. Това не е ли законът на всички времена?

Ли Юан се разсмя.

— Сега говориш като баща ми.

Цен-ли също се засмя.

— Като всички наши бащи!

Известно време просто стояха във водата и се смееха. После Ли Юан се оттласна от преливника.

— Плувай до мене, Цен-ли. Имам да ти казвам нещо…

Точно минаваше десет сутринта, когато Кенеди се обади на дежурния капитан в гарнизона Плейнсбърг. След като го претърсиха внимателно, двамата стражи поставиха на главата му аудиолентата и го заведоха на кораба си. Първата част от пътуването отне час, после го поведоха нагоре по късо стълбище и го завързаха за една кушетка заради ускорението. Само след минути усети твърдия и постоянно нарастващ натиск — совалката беше излетяла.

Едва когато се приземи, след някъде около осемдесет минути, нежни ръце разхлабиха ремъците и откопчаха от главата му дебелата лента. Кенеди се надигна — леко му се виеше свят — и силно започна да търка двата белега, оставени от лентата на челото и под очите му. Беше по-стегната от онези, с които бе свикнал. По ирония — а може би и нарочно — по лентата му въртяха стара историческа сага за падането на династията Сун преди нападението на монголските генерали. Тежка, нескопосана пропаганда хан.

Кенеди прочисти гърло и погледна към освободителя си. Заради докосването и лекия ароматен полъх очакваше да види жена. Един мъж на средна възраст, строен, с фини черти, му се поклони и се представи. Беше облечен в коприна в червеникаворозово и лимоненожълто.

— Аз съм Хо Чан, вашият камериер. Ще трябва да почакате, преди тангът да ви приеме. Междувременно ще ви подготвя за аудиенцията.

Кенеди понечи да каже нещо, но Хо Чан поклати глава.

— Ву Ши е дал точни заповеди. Трябва да правите онова, което ви казвам.

Кенеди се усмихна вътрешно — веднага бе разбрал как стоят нещата. Под прекрасните маниери се криеше сурова враждебност. Този Хо Чан не го харесваше. Нито пък очакваше той да го хареса.