Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Остави се да го изкъпят и облекат. Кройката на дрехите му се стори странна — много по-странна, отколкото си бе представял. Бяха сложно изработени и тежки като дрехите, които носеха Низшите фамилии, и той се почувства натруфен в тях. Докато се оглеждаше внимателно в огледалото, Хо Чан се суетеше наоколо му и много старателно се опитваше да замаскира естествената му миризма с парфюми.

— Самата ви миризма обижда носовете ни — изтърси Хо Чан в отговор на негласния въпрос на Кенеди. — Вие миришете като бебета. Кожата ви…

Кенеди се разсмя, все едно го бе приел на шега, но зад смеха чувстваше истински гняв. За разлика от мнозина от своята раса много внимаваше да не докосва млечни продукти. Защо тогава Хо Чан го обиждаше, докато го подготвяше за предстоящата аудиенция? Затова ли го бяха извикали тук — да го унижават?

Хо Чан го въведе в антрето — огромна, прилична на пещера зала, цялата потънала в сенки; в мрака горе се издигаха драконови колони. След като настоя Кенеди да коленичи, той му прочете лекция за етикета, който е длъжен да следва. Всичко беше много по-различно от първия път, когато се бе срещнал с Ву Ши. Сега се изискваше пълният протокол. Щеше да коленичи на камъка пред издигнатата платформа и да удари три пъти чело о пода. Без да поглежда великия танг, щеше да се изправи, после да повтори всичко отначало, като се просне три пъти по очи пред Ву Ши. Това — сан куей чу ку — беше висшата форма на почит, както бе записано в древната „Книга на церемониите“ — почит, запазена само за синовете на Небето.

А после? После щеше да остане там, на място, на колене пред Ву Ши и да не дръзва да вдига глава и да поглежда господаря си, докато тангът не го освободи. Нито пък да говори. Не и докато Ву Ши не каже, че му позволява.

Чакаха дълго време в хладната полусенчеста тишина, докато най-накрая Кенеди почувства, че и това е нарочно; само за да го накарат да усети собствената си незначителност в големия план. Най-накрая Хо Чан го отведе до огромната врата, поклони се веднъж и се отдръпна назад. Вратите бавно се отвориха. Кенеди коленичи веднага, както му бяха казали, сведе глава и тръгна на колене напред, докато най-после стигна до подножието на стъпалата.

Ву Ши седеше на трона си. Зад него върху огромно червено знаме бяха избродирани грамадни дракони в златно и зелено. Ву Ши беше облечен в жълто, цвета на императорската власт, а деветте дракона — осем явни и един скрит — бяха избродирани отпред и отзад на дрехата му. Гледаше мълчаливо как Кенеди изпълнява сан куей чу ку , после кимна доволно.

— Вдигни глава, ши Кенеди.

Кенеди вдигна очи, сепнат от силата и резонанса на гласа на Ву Ши, и от пръв поглед разбра как стоят нещата. Тук скорошните му изборни победи не означаваха нищо. Тук, коленичи пред драконовия трон.

Ву Ши го гледа втренчено известно време, след това се разсмя — невесело, властно.

— Нещата се промениха, откакто говорихме за последен път, ши Кенеди. Ти си по-опасен и по-привлекателен отпреди. Колкото и странно да изглежда това, все пак не беше съвсем неочаквано. Успехът ти просто ускори нещата. Принуди ме да действам малко по-скоро, отколкото ми се искаше.

Кенеди потърси с поглед ръцете на Ву Ши и откри, че са скрити сред гънките на жълтите одежди. Бяха същите, каквито си ги спомняше. Не меки като чертите на лицето му, а корави и силни. Лицето на танга мамеше, защото предполагаше, че можеш да се разбереш с него. Но не очите, а ръцете разкриваха що за човек всъщност е Ву Ши. Човек с огромна сила. Безмилостен и безкомпромисен.

— Няма да протакам, ши Кенеди — Ву Ши се приведе леко напред. Това, че пропусна да спомене официалния ранг на Кенеди, беше най-обичайната обида. — Смятам, че си умен човек — човек, който вижда как стоят нещата — ето защо няма да те обиждам с увъртания, няма да ти пробутвам празни обещания. Не. Извиках те тук по най-простата причина. Да сключим договор помежду си.

Кенеди зяпна леко, след това затвори уста и наведе глава.

— Добре. Уважавам хората, които разбират как всъщност стоят нещата. Подобен здрав разум пести време за обяснения, а точно сега ми липсва търпение.

По усмивката на Ву Ши Кенеди разбра, че в думите има и известна доза ирония, но я остави да мине покрай ушите си.

— Ще се съглася, разбира се, с всичко, което поискате, чие хсия , но щом ще е договор, мога ли да знам какво бих могъл да очаквам?

Тангът се усмихна със свити устни.

— Разбира се — помълча и кимна. Усмивката изчезна. — От твоя страна ще я караш както досега, ще говориш публично против политиката на Седмината и ще се противопоставяш на мерките ни в Камарата. Привидно ще си онова, което всъщност не си.