Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— Изборът е прост — отсече с леден глас Леман. — Всичко или нищо. Какво ще изберете?

За момент се възцари мълчание. С колебливи стъпки Мен Те коленичи и сведе глава в поклон. Бавно, с незададен въпрос в погледа, отправен към албиноса, коленичи и Хуан Джен.

Като че ли Визак щеше да откаже, но ненадейно той също се отпусна на колене и сведе глава. Леман мина по пътеката и подаде всекиму крака си за целувка, като същевременно произнасяше клетвата, която трябваше да повторят след него в знак за преданост.

Отстъпи назад и им нареди да станат.

— Заповядвам да се приготвите, да съберете около себе си предани хора и да отстраните тези, които ще се окажат нерешителни. Щом сме готови, ще ви изпратя съобщение как да действате.

Сучек потрепери — даваше си сметка как се чувстват в този момент. Той също бе коленичил и се бе заклел във вярност. Да — мислеше, докато те се кланяха, извърнали погледи — сега по-добре разбирам какво означава това .

Те не просто се подчиняваха пред силата или хитруваха, заставяше ги нещо по-мощно и по-дълбоко, различно от всичко, с което бяха свикнали досега; нещо в тях се преобрази изведнъж, така както той, Иржи Сучек, се почувства променен. В присъствието на Леман сваляш всички маски, освобождаваш се от всички илюзии. Виждаш изконната същност на нещата. Беше сякаш… пронизва плътта и докосва костта.

Всичко… или нищо. Толкова обещаващо предложение, че за мъже като тях ставаше невъзможно да откажат. Дори и така, той се чудеше дали изкушението е достатъчно. Дали те са обвързани с Леман, както се е обрекъл той?

Обърна се и погледна Леман. Албиносът се бе вторачил в отвора на тунела, вглъбен, с неподвижни черти, сякаш бе с маска. Извърна се и също погледна към Сучек.

— Лу Бакенбарда ще се позамисли, а? Гарантирам, че ще се опита да ме убие.

Това беше толкова неочаквано за Сучек, че той се разсмя.

— Значи Визак играеше?

Леман поклати глава.

— Но не през цялото време — смръкна шумно и прочисти гърлото си. — Все пак времената са тъжни, щом такива хсяо джен стават легенда. Ще го следиш, нали?

Сучек кимна, но премисляше станалото, опитваше се отново да види всяка подробност.

Леман се, извърна и тръгна към дъното на тунела.

— Да вървим, Иржи, тук смърди ужасно.

Сучек вдигна поглед с разширени от учудване очи, изненадан, че Леман най-после е забелязал.

Под звуците на военната музика златната завеса се вдигна и разкри драконовия трон, издигнат на платформа, седем стъпала висока. От двете страни се извисяваха широки колони, потънали в дълбините на тъмнината. Във величествения стол се настани самият Ву Ши, танг на Северна Америка и говорител на Седмината, наметнал копринена мантия в императорско жълто. Лицето му нарасна, докато изпълни целия екран и стовари суровата си сила върху милиардите зрители.

— Народе на Чун Куо — започна той с ясен и уверен поглед в тъмните си очи, — нося ви важни новини, изявление от висша важност за всеки жител на седемте Града. За първи път, откакто тъмният облак на Войната се просна над великата ни цивилизация, се възцари мир на всяко ниво. И горните, и долните могат да се надяват на сигурно и проспериращо бъдеще, на растеж и стабилност. Но трябва да вземем някои мерки, за да обезпечим постигнатата стабилност.

Ву Ши направи пауза. Сбръчканото брадато лице излъчваше впечатляваща сила и спокойствие. Непроницаемо като скала и въпреки това открито. За миг той заприлича на баща на своя народ.

— Първо, извънредното положение, установено през последните девет години, се отменя незабавно. От този ден нататък се възстановява законът такъв, какъвто беше, преди да започнат смутовете. Освен това делата на всички политически престъпници ще се преразгледат от граждански съд, който ще ги приключи не по-късно от шест месеца, считано от този момент.

По чертите на лицето му премина незрима благост, недоловим намек за усмивка.

— Второ, след една година, от днес нататък, ще се открие Камарата на представителите във Ваймар, като шест месеца преди това ще се произведат избори в три фази. В близките дни в Градовете ще се поставят съобщения за датите на изборите и за избирателните права.

Той отново направи пауза, за да стигнат думите му до всички, и продължи, завладял вниманието на скупчените пред екраните маси, принудени да сведат поглед пред невъзмутимостта му.

— Трето, навярно най-важното, взехме решение за пакет от промени в настоящия Едикт за технологичен контрол. Ще позволим нововъведения в пет важни области. Еволюция, която смятаме, ще бъде от полза за всеки жител на нашето велико общество. Промяна.