Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Левър го погледна с присвити очи.

— Предложи му каквото иска. Каквото и да е. Но трябва да го доведеш.

След като Кървал си тръгна, Левър се разходи бавно по редицата нагоре и надолу и спря до последния труп — на петдесет и седемгодишна жена.

Остана дълго време взрян в нея, в студеното й бледо тяло, неспособен да осъзнае какво е станало. Казваше се Лийна Спенс. Една от първите „безсмъртни“. Бяха се любили един или два пъти, преди да започне лечението. По-късно, зает с работата по Института, рядко се сещаше за нея.

Сега беше твърде късно.

Потръпна. Студът го беше победил. Значи това е смъртта. Това. Преглътна и се наведе по-близо, изучаваше фината синя плетеница от линии върху бледата гладка плът на черепа й като пиктограми, нарисувани на ръка, в старите тетрадки на хан .

Прокара пръсти по смътните сини линии, сякаш да улови мистерията. Лицето беше като неразгадаема карта на страна, която не познаваше. Гърбът на Куикег, го нарече веднъж Кървал, спомни си Левър и смръщи вежди, после поклати глава, сякаш да отхвърли случилото се тук. Въпреки всичко те бяха мъртви. Неговите безсмъртни бяха умрели. Осмина вчера, петима днес — като машини, изключвани една след друга.

Кървал каза, че е някакъв вирус. Какъв вирус? Безвреден. Безвреден и все пак смъртоносен. Ако в това е причината.

Старият Левър отдръпна ръка разтреперан, обърна се и бързо излезе. Зае се веднага с неотложната задача, като си повтаряше наум познати думи и фрази.

Рос лежеше на ниското легло и четеше. Навсякъде около него се виждаха разпилени папки. Наблизо Милн, прегърбен над своя комсет, се опитваше да се оправи сред записите на интервютата, които направиха сутринта.

Бяха отседнали в малка, спартански обзаведена стая. Струваше им десет юана на седмица. Не възнамеряваха да остават тук през цялото време. С това, което събраха сутринта, навярно ще могат да си стегнат багажа до довечера.

Бяха издирили над трийсет от предишните обитатели на родната палуба на Мери Дженингс, включително и една акушерка, която бе работила тук повече от четиридесет години. Никой нищо не знаеше за момичето. Това само по себе си не означаваше нищо. Средно на палуба имаше около пет или десет хиляди души. Беше възможно — но не повече — показанията им да са недостатъчни. Но резултатите от проверката за идентификация на лицето потвърдиха подозренията им. Мери Дженингс беше имитация. В действителност това беше Емили Ашър, европейка.

— Чуй — извика Рос и се изправи с лице към партньора си. — Явно баща й е бил замесен в някакъв скандал. Бил е чиновник в Ху Пу , Финансовото министерство. Объркал е нещо с лихвените проценти. Имало следствие и после го изритали оттам. Семейството пропада сто и двайсет нива надолу. След шест месеца бащата умира. Майката е трябвало сама да се грижи за детето.

Милн сведе поглед.

— На колко години е била тогава?

— На девет, струва ми се.

— Навярно затова.

Рос се намръщи.

— За какво говориш? Не мога да следвам мисълта ти.

— Затова е станала терористка.

Рос се усмихна.

— Сериозно ли говориш, Майк? Какви доказателства имаме?

— Инстинкт — вторачен в него, отговори Майк. — Мислих доста за това. Тя не е обикновен „сънливец“. Тя е жена само в началото. Индустриалният шпионаж обикновено е краткосрочен. Веднъж влязъл, сънливецът свършва работата си и излиза колкото е възможно по-бързо. Остава най-много година. Досега не знам някой да се е задържал толкова дълго, колкото нея. Освен това квалификацията й: поддръжка и икономика. Подобна комбинация съответства на биографичния й профил. Спомни си доклада, който четохме за дегизировката в Пин Тяо . Смятам, че тя е била от тях. Пин Тяо . Съвпада и по време. Изчезва само седмици след Бремен. Появява се тук, на служба при Левър. Трябва да има някаква причина.

— Случайно съвпадение — отбеляза Рос и спусна крака на пода. — Най-напред, Пин Тяо нямат база тук. Между другото трябва да имаш реално политическо влияние, за да унищожиш цяла палуба със записите.

Милн поклати глава.

— Смятам, че пожарът е бил истински. Станало е произшествие. Но някой се е възползвал от него. Навярно това е човек с опит в сигурността и с голямо влияние.

Очите на Рос бавно се разширяваха.

— Де Вор? Имаш предвид Де Вор?

Милн кимна с глава.

— Казват, че е работил с тях към края. Защо не и това? Той се справяше добре с такива неща.