Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

— И все пак защо? Какви мотиви би имал?

— Не зная. Просто всичко съвпада: квалификацията й, подбраният момент, същността на измамата. Обяснява и защо е нужна неизползваната идентификация на Рейчъл де Валериан. Мисля, че тя е внедрен терорист сънливец, който чака търпеливо да укрепи положението си, докато настъпи часът.

Рос остана безмълвен за миг — обмисляше чутото — и кимна.

— Това със сигурност обяснява защо е напуснала стария Левър и е отишла при сина. То ме смущаваше. Но ако е внедрена тук от Де Вор…

Той се разсмя.

— Виж ти. Май се добрахме до нещо.

— Ще е по-добре да запишем всичко и незабавно да се върнем в Ричмънд.

Рос сведе поглед.

— Смяташ, че трябва да уведомим Левър?

— Защо? Кого имаш предвид?

— Може би Ву Ши.

Притеснен, Милн се засмя, но преди да има време да отвърне, на вратата се почука тихо.

Рос погледна Милн напрегнато и стана. Измъкна пистолета си и отиде до вратата.

— Кой е?

— Обслужване по стаите!

Рос хвърли поглед към партньора си и беззвучно го попита само с устни:

— Поръчвал ли си нещо?

Милн поклати глава и извади оръжието си, докато се изправяше.

— Готови? — промърмори Рос.

Милн отново кимна. Рос отстъпи встрани, протегна ръка и докосна ключалката с палец. Вратата се отвори назад и в стаята влезе висок хан с отрупан поднос, покрит с кърпа.

— Почитания от управата — каза той, докато оставяше таблата на масичката до леглото. Обърна се и очите му се изпълниха с изненада и недоумение при вида на извадените оръжия.

— Чун цу?

Рос хвърли поглед към Милн, после пак срещна погледа на хана. След това наведе оръжието си и със слаб, смутен смях прекоси стаята и отметна кърпата от подноса. Отдолу имаше шест купи с димяща храна.

— Извинявам се — той се обърна назад да погледне към мъжа хан . — Изключително сте внимателни. Помислих, че…

Движението на ръката на хана се оказа отчайващо бързо. Рос усети, че го вдигат високо и го преобръщат, а нещо твърдо и разяждащо разрязва дълбоко гърба му. Шумът от изстрела след миг бе последван от парещата болка от куршума, изпратен в ключицата. Падаше към Милн и тъмнината го заливаше като приливна вълна.

Мах огледа стаята, задейства детонатора и отстъпи назад. За това беше дошъл. Останалото можеше да изгори.

За момент спря, усмихнат и доволен от себе си. Инстинктът му все още беше силен, въпреки случилото се в Европа. Ако не беше проследил тези двамата, Емили щеше да загуби играта. Навярно и той самият. Сега знаеше какво е станало с Де Вор.

Да. Милн имаше право. Умен мъж, но не много ловък в стрелбата. Що се отнася до Емили, откритото днес навярно ще стане безценно някой ден.

— Рейчъл де Валериан — промълви той и отбеляза близостта с името на самия Де Вор. Засмя се и затвори папката пред себе си, после се извърна, отвори вратата и излезе в коридора. Ричмънд беше на два часа път.

Смърдеше. Но не с обичайното зловоние на Долните нива. Сякаш силната животинска миризма изпълваше и сгъстяваше спарения топъл въздух и запушваше устата и ноздрите като мръсен парцал. Сучек първо стисна нос и се обърна с питащ поглед към Леман. Албиносът не реагира по никакъв начин.

— Божичко, що за място е това?

Леман плъзна поглед към него.

— Някога беше кошара — посочи килиите, сребристите наконечници на хранителните тръби, сега прибрани в стените. — Моите приятели го изпразниха набързо.

Сучек кимна разбиращо. Никога не бе виждал на живо някое от големите животни за месо — джу тун ву , както ги наричаха — само на картинка. Огледа се наоколо, представи си едрите безмозъчни същества, по едно от всяка страна на централната пътека, разплутите им розови туловища, уловени в правоъгълните мрежи, мъничките безоки глави, наврени в коритата. Изсумтя от погнуса. Нищо чудно, че мястото вонеше.

Канеше се да каже още нещо, когато в далечния край на залата видя три силуета. И тримата притискаха длани към устата си. Той почти се разсмя, но внезапно се спря сам, без да позволи нищо да се изпише на лицето му. Въздържаността му показваше колко много се е променил, откакто се запозна с Леман. Не се издавай — помисли, припомнил си думите на Леман. — Този, който показва мислите си, е слаб. Дава преимущество на противника си. Това беше още по-важно днес, когато залогът беше толкова висок.

Когато тримата ги видяха, се поколебаха за миг, преди да пристъпят напред. Бяха едри, със силни мускули, които играеха по голите им ръце. Един до друг, сякаш представляваха един човек, но никой не знаеше по-добре от Сучек колко са различни помежду си.