Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Тримата спряха на един бой разстояние от мястото, където бяха застанали Сучек и Леман. Бяха предпазливи. Злепоставяха се със самото си идване тук. Ако Лу Бакенбарда разбере, ще загинат. Но това не означаваше, че са ги спечелили. Нищо подобно.

— Избрали сте чудесно местенце за среща, ши Леман.

Говореше Хуан Джен — лейтенант на По Лао, Червен стълб на Куей Чуан , най-висшестоящ от тримата. Не беше чудно, че го бяха избрали за свой говорител. Волският му вид подвеждаше, защото беше умен и фин човек. Но не чак дотам. Говореше се, че е садист. От лявата му страна бе застанал Мен Те, едър хан с широка избръсната глава, дошъл в Куей Чуан от един северен тон преди година. Последният от тримата беше вечно начумереният хун мао на име Визак.

— Забележително — отвърна Леман и пристъпи напред, за да се ръкува с всеки един поотделно. — Като това, заради което дойдохме, нали?

Докато го казваше, Леман стискаше ръцете на Визак. Сучек видя как се разшириха очите му до краен предел, за да схване накъде бие албиносът. Визак бе най-интересен от тримата. Беше рядкост, ако не и уникален случай един хун мао да се издигне в йерархията на Триадата и това говореше красноречиво за безскрупулността и ума му. Макар по ранг да стоеше под Хуан Джен и Мен Те, без съмнение той беше най-опасният от тримата. Преди Леман да поиска да го проучи, Сучек го смяташе за най-лоялния от главорезите на Лу Бакенбарда. Лоялен до ожесточение. Но ето, че дойде тук.

Обучен от сигурността, Визак показваше майсторство в саморъчния бой, станало легендарно из Долните нива. На ръст беше един от малцината, които Сучек бе виждал, високи колкото Леман. Когато двамата застанаха един до друг, можеше да се забележи колко як е Визак. Пред широчината на гръдния кош и раменете му, албиносът изглеждаше крехък. Но Леман не трепна. Срещна вперените погледи безизразно.

— Наясно сте с необходимостта от секретност?

Хуан Джен вдигна надменно брадичка.

— Твоите хора даваха щедри обещания, ако въобще нещо можеше да се разбере от мъглявите им намеци. Ще ги повториш ли по-ясно?

Сучек с притеснение се вгледа в Леман. Не беше ли капан? А ако Лу Бакенбарда е уведомен за срещата им? Това ще означава война, въпреки казаното от Леман за мекушавостта на Лу. Но Леман явно беше далеч от подобни опасения.

— Аз съм силата на бъдещето — заговори той, докато местеше поглед от един на друг. — Фактът, че вие дойдохте тук, говори, че осъзнавате това. Че знаете кому принадлежи бъдещето.

Той стоеше пред тях като властелин, отпуснат, но заповядващ, сякаш всяка негова дума беше неопровержим факт. Макар Сучек да беше виждал и преди тази му страна, усети изтръпването на нервните си окончания и странно вълнение. В такъв момент сякаш чуваше гласа на някаква тъмна свръхестествена сила. И това едновременно го ужасяваше и го изпълваше със страхопочитание.

— В скоро време всичко ще ми принадлежи. На север и на изток. И последният коридор ще бъде мой. Вие го знаете. Чули сте какво си шепнат хората. Още сега те разбират по-ясно. Леман, мълвят те. Леман е единственият. Прави са и вие го знаете.

Визак погледна към другите и се засмя. Но Сучек виждаше, че дори той е изпълнен с благоговение.

— Искам да ми дадеш доказателства — настоя Визак, — нещо повече от голи думи.

Прозвуча странно, като заучено. Сучек наведе подозрителен поглед. Не стоеше ли Лу Бакенбарда зад всичко това?

Леман само поклати бавно глава.

— Не, Визак. Тук няма да правим представление, нито ще си играем. Каквото и да вършим, то е изключително сериозно. Ти си тук, защото вече си направил избора си. Децата искат доказателства — децата и старците. Но мъжете като теб и мен… ние действаме, след като сме се уверили, нали?

Визак вдигна брадичка предизвикателно, но омекна и неохотно кимна. Хуан Джен, който не сваляше очи от него, се обърна към Леман:

— Прав сте, ши Леман. Носят се слухове. Но още не съм получил отговор на въпроса си. Какво ще получим ние ! Какво искате от нас?

Леман помълча за миг, докато розовите му очи се взираха и преценяваха всеки един от тях. Остана доволен и отговори:

— Искам да ми се закълнете във вярност. Тук и сега. Искам всеки от вас да стане един от моите хора. Когато наближи времето, да прави това, което му наредя.

— Какво ще получим в замяна?

— Ще живеете. Ще управлявате заедно с мене.

Хуан Джен се усмихна.

— Само това?

Но усмивката бързо се стопи от лицето му.