Винс Флин: Измяната

— Чудесно — отвърна Ривера, като се направи, че не е чула нецензурната реч на Гарет.

Беше прекарала последните девет месеца плътно в обкръжението на кандидат-президента и съпругата му, но досега не беше водила с Джилиан разговор по-дълъг от минута. Тя беше много студена, много красива и с голямо самочувствие. Гарет беше предложил да я вземат днес с тях. „Мехлем за очите“ — нарече я той. Тя имаше по-висок процент на одобрение от този на съпруга и подгласника му, взети заедно. В момента Джилиан беше в салона на втория етаж на среща с група мюсюлманки, на която се обсъждаше ролята им в борбата с ислямския екстремизъм.

— Тя иска твоят, едрият агент да дойде с нея — добави присмехулно Гарет.

— Специален агент Кеш?

— Не му знам шибаното име. Знам само, че е доста едър.

Много от агентите на Ривера бяха едри. Но се досети за кого ставаше въпрос.

— Ще се погрижа за това — отговори.

— Добре. Бъди готова да потеглим до пет минути.

Гарет се обърна и забързано закрачи из дългия коридор. Ривера го съпроводи с поглед. Неведнъж си беше представяла как го уцелва в главата с въртелив удар с крак. Ако се вярваше на слуховете, за добро или за лошо Гарет не се навърташе много-много сред подчинените си. Преди това той беше служил за кратко в администрацията на друг политик и се оплакваше, че това са били най-ужасните шест месеца в живота му. Той беше нает срещу седемцифрен хонорар (пак според слуховете), за да спаси кампанията на Алекзандър. Ривера неведнъж го беше чувала да казва, че който се съгласява да работи на държавна заплата, е пълен глупак. Това, разбира се, допълнително засили симпатиите към него от страна на агентите, натоварени с охраната на кандидатите.

Ривера тръгна към входа. Беше с тъмносин костюм с панталон и със светлосиня блуза под сакото. На работа никога не носеше поли или рокли. Те не бяха практични. Всеки агент от екипа беше въоръжен с новия 5.7 — калибров пистолет „Браунинг ФН“ с по два резервни пълнителя. ФН 5.7 беше най-точният пистолет, с който беше стреляла. Той побираше в пълнителя двайсет патрона плюс един в цевта — всичките с бронепробиваеми куршуми. Освен това откатът му беше наполовина по-слаб от този на стария „Зиг Зауер“. Освен пистолета носеше радиостанция „Моторола“ с кодирани честоти, мобилен телефон и портативен миникомпютър „Блекбери“. Цялата тази техника трябваше да бъде прибрана някъде, а роклята беше крайно неподходяща за тази цел.

Ривера отвори тежката външна врата и излезе на каменната тераса на имението „Дъмбартън“, Тя беше жив пример за противоречива личност. Неугледна с костюма, но въпреки това красива. Грациозна и нежна, но въпреки това атлетична. Блестящата черна коса беше прибрана на опашка. Благодарение на предците си тя беше надарена от природата с гладка кожа. По време на дежурство си слагаше съвсем лек грим и дори се стремеше да не се откроява сред другите, а напротив, да се слива с тълпата. Тайните служби все още си оставаше клуб на мъже. Клуб на мъже с изключително трудна работа. Част от тази работа беше да останеш незабелязан. Да накараш хората да си мислят, че си непрекъснато там, да следиш ситуацията и да държиш под контрол. И в никакъв случай да не засенчваш с вида си хората, които охраняваш. Ривера си сложи слънчеви очила и огледа мястото от терасата, след което погледна часовника си. Наближаваше дванайсет и петнайсет на обяд. Нямаше търпение да напъхат Алекзандър и Рос по колите и да отпътуват от Военноморската обсерватория. Оттам охраната щеше да поеме екипът на вицепрезидента и тя и подчинените щяха да имат няколко часа така необходимата им почивка, преди да отлетят за Сейнт Луис.

Забеляза нужния човек в другия край на верандата и тръгна натам. Агентите бяха задължени винаги да изглеждат представително. Дрехите им трябваше да са винаги чисти и изгладени. Без петна от кетчуп по вратовръзките или мръсни яки на ризите. Много важни бяха обувките, сякаш те не бяха бодигардове, а олимпийски състезатели. На агентите се налагаше да стоят на пост часове наред и затова трябваше да се чувстват удобно. Комфортът беше по-важен от външния вид. Ривера си спомни какво казваше на нея и колежките един инструктор в учебния център в Белтсвил, Мериленд: ако не могат да пробягат сто метра с дадени обувки, по-добре изобщо да не ги носят. Същият този инструктор се отнасяше крайно негативно към носенето на поли от тях. „Искате да ви запомнят като агента, повалил атентатора на земята и спасил живота на президента — казваше им той, — или искате да ви запомнят като агента, чиито гащички са се видели, докато се е боричкал с убиеца.“