Винс Флин - Измяната

Тези терористи ставаха все по-хитри и изобретателни. Проникването на техни ревностни последователи в Америка вече беше изключително трудно. Но намирането на наемен убиец беше много по-лесно и дори и срещу хонорар от два милиона долара той щеше да им излезе много по-евтино от обучението, екипирането и транспортирането на техен собствен екип. Най-трудната част за тях сигурно беше набавянето на експлозивите и детонаторите, които им беше поискал. Частите на бомбата в момента го чакаха в един складов гараж в Роквил. Да внесеш двеста и петдесет килограма мощен експлозив в Америка не беше никак лесна задача. А и стоката си я биваше. Висококачествен руски военен пластичен експлозив. Не разлагащите се боклуци, които понякога му се налагаше да използва при операциите му в Африка. Възпламенителите, жиците и дистанционното на детонатора също бяха от най-доброто, което руснаците можеха да предложат.

Газич се помъчи да не мисли за онова, което щеше да последва, след като микробусът експлодираше. В Африка рядко му се налагаше да мисли за подобни неща. Там всички искаха да се избият едни други. Още един труп върху купчината не променяше нищо. Тук обаче беше по-различно. Вашингтон беше главната сцена на шпионажа и дипломацията, не някакъв си заден двор, адска дупка в Третия свят, гъмжаща от комари. Това щеше да е лов на слонове. Да застреляш с пушка гиганта от безопасна дистанция не беше трудно. Майсторлъкът беше да се промъкнеш до него, да пълзиш по корем стотици метри и незабелязано да се озовеш в средата на стадото. Това изискваше истински умения, сила на духа и дори известна доза лудост. И все пак изстрелът беше лесната част. Голямата опасност беше някое от масивните сиви животни да не те стъпче, след като стадото се подплаши.

Газич излезе от „Старбъкс“ с чашата еспресо в едната ръка и вестник под мишницата на другата. За момента трудното беше да намери подходящо място за паркиране. Два милиона долара за място за паркиране. Той се засмя и тръгна към улицата. Смутът в американската политическа система определено щеше да предизвика адекватна реакция. Каза си, че ще му мисли, когато му дойде времето. Сега трябваше да се промъкне сред стадото и да се надява да не го стъпчат.

Специален агент Ривера застана до вратата и надникна в голямата конферентна зала. На трийсет и пет години тя продължаваше да поддържа добра фигура, като редовно побеждаваше колегите си. Тренировките по карате помагаха да изгаря доста калории, а освен това тя работеше върху отделните движения и съчетания с религиозен фанатизъм. Заради кампанията трябваше да прекъсне заниманията си, но пък останалите агенти от екипа за охрана вече бяха наясно, че има черен колан. Беше провеждала спаринги с всички тях и вече беше скучно. Макар и да не искаше да се тегли, усещаше натрупаните килограми. „Само още две седмици“ — непрекъснато си повтаряше. После ще се върне към предишния си начин на живот в Аризона. Ще спи, ще яде и ще тренира. Ще нарита доста задници в салона. Ще посети стария си доджо и ще му покаже кой е шефът сега. Може дори да открие истински мъж. Някой свободен, който не търси сериозна връзка. „Боже, страхотно ще бъде“ — каза си. Дори не искаше да си помисля кога го беше правила за последен път.

Момчетата бяха седнали начело на U-образната маса. На фотографите и телевизионните оператори беше разрешено да присъстват само в първите петнайсет минути на срещата, след което ги помолиха да напуснат. Ръководителят на кампанията на Алекзандър беше решил, че така всичко ще изглежда официално. В определен етап, ако искаш да те възприемат насериозно, като провеждаш конференция за националната сигурност, трябва да изгониш представителите на пресата и поне да се престориш, че обсъждаш важни държавни тайни.

Ривера беше желязна, но дори и тя в момента беше капнала от умора. Адска кампания. Всеки ден бяха в нов град и във всеки град нощуваха в безличен хотел, ядяха хотелска храна и тренираха в тясна хотелска фитнес зала. Всяка сутрин по телефона я будеше един от колегите агенти, който, освен че съобщаваше часа, напомняше къде се намира и къде им предстои да отпътуват.

Понякога на ден посещаваха четири щата. Публичните мероприятия се точеха от изгрев до полунощ и тя и хората трябваше непрекъснато да са нащрек и да си отварят очите на четири.

От гледна точка на поддръжката тези избори бяха истински кошмар. Колкото и трудни да бяха те за политиците и техните екипи, още по-трудни бяха за телохранителите им. Ривера беше отговорният специален агент, или ОСА, ръководителят на екипа от Тайните служби, натоварен с охраната на кандидат-президента Джош Алекзандър. Тя служеше в Тайните служби от тринайсет години. През този период се беше налагало да работи в местните отдели на службата в Лос Анджелис, Маями и Ню Йорк. Освен това беше участвала два пъти в президентски екипи за охрана и се беше изкачила по йерархичната стълбица най-бързо от всички агенти от нейния випуск. Междувременно имаше зад гърба си неуспешен брак, след което се надяваше да последва успешен развод. Това беше преди повече от десет години. Тогава тя лесно взе решение. Съпругът и беше федерален прокурор в окръжната прокуратура на Манхатън. Запознаха се, когато ги включиха в една оперативна група за борба с организираната престъпност, и тя бързо се увлече по него. Като се обърнеше назад сега, си казваше, че е трябвало да е наясно, че бракът с прокурор е грешка. Четири месеца след като бяха минали под венчилото, един ден тя се отби в кабинета на мъжа си и го хвана в изневяра. Там посред бял ден той чукаше на дивана си детективка от нюйоркската полиция. Ривера с едно кроше го прати в безсъзнание и подаде молба за развод още същия следобед.