Винс Флин - Измяната

— „Шато Мутон“, 1941 е — отвърна непознатият с лек нюйоркски акцент. — Това не е ли годината, в която приятелчетата на баща ти нахлуха във Франция?

— Те не бяха приятели на баща ми, а и германците влязоха в страната през 1940. — Шпейер се приближи и изтръгна изключително скъпата бутилка от ръцете на мъжа.

— А аз си мислех, че е добре документирано как нацистите плячкосват частната колекция на Ротшилд през войната. Вероятно е само незначително съвпадение, че синът на швейцарски банкер притежава толкова много бутилки от същата тази рядка колекция.

— Мога да те уверя, че съм купил почтено всяка бутилка в тази изба — вече по-спокойно отговори Шпейер. — И то предимно с хонорарите, които си ми давал, за да укривам огромното ти състояние от американското правителство.

Мъжът с нюйоркския акцент се усмихна широко и показа идеално белите си зъби.

— Заслужил си си всеки цент, Йозеф. Какво ще кажеш да отворим една от тези бутилки и да отпразнуваме победата?

Банкерът се поколеба секунда и отвърна:

— Чудесна идея. Направо страхотна. — Кимна въодушевено. — Ще отида да го прелея, а през това време ще намеря нещо не толкова скъпо и по-подходящо за лошия ти вкус. — Шпейер се отдалечи и остави двамата американци насаме.

— Добре изглеждаш, Сай.

Сай Грийн беше роден в Ню Йорк през 1950 година в семейство на еврейски имигранти, избягали от Унгария след края на Втората световна война, когато комунистите окончателно закрепили властта си в страната. Беше натрупал първия си милион едва двайсет и пет годишен, а първия си милиард — на трийсет и пет.

— Благодаря — отвърна Грийн. — Ваканцията ми се проточи по-дълго.

Рос се ухили, но не посмя да се засмее.

— Поздрави за изборната победа.

— Благодаря ти.

— Как върви помилването ми?

— Работим по въпроса.

— Работите по въпроса? Не ми звучи убедително.

— Сай, не мога да ти дам стопроцентова гаранция, че ще стане.

— Така ли? А защо преди три месеца, когато беше изпаднал в отчаяние, ми даде такава гаранция?

— Ситуацията е деликатна. Ако прибързаме прекалено много, може да имаме неприятности.

— Ако не побързаш, пак ще имаш неприятности. И то доста големи неприятности.

— Няма защо да ме заплашваш.

— Имам над един милиарда авоари, запорирани от американското правителство, компаниите ми в Щатите плащат петдесет хиляди долара на ден съдебни разходи, а аз самият не съм стъпвал в родината си четири години. Имението ми в Палм Бийч, апартаментът ми в Ню Йорк, вилата в Бевърли Хилс — всички те бяха конфискувани от федералните. На собствените ми деца е забранено да влизат в дома си.

Комбинацията от скорошния триумф и алкохол дадоха на Рос повечко смелост от обикновеното.

— Ами трябваше да помислиш за това, преди да правиш бизнес с врага. Да не говорим за измамите и укриването на данъци.

— Не ми изнасяй лекции за тънкостите на транснационалните корпорации — сряза го ядосано Грийн. — Жертва съм на един фанатизиран прокурор.

— Ако наистина е така, трябва да се изправиш срещу него в съда, заобиколен от армия от високоплатени адвокати, и да докажеш, че ти си правият.

Грийн не беше свикнал да му държат такъв тон. Особено някой, който му беше безкрайно задължен. Щеше да избухне, когато Шпейер се върна с две чаши вино.

— Един ваш сънародник ми го продаде. „Кеймъс Винярдс“, каберне реколта 1994, специална селекция. Чудесно трапезно вино за някое твое барбекю. Но не и за мое парти.

Грийн взе чашата и отговори:

— Йозеф, защо не ни оставиш за няколко минути сами?

— Разбира се. Ще отида да пусна малко музика.

Когато домакинът се отдалечи достатъчно, Грийн се намръщи и каза:

— Ти или си пиян, или си си създал някакво абсурдно високо самомнение.

— Може би по малко и от двете — усмихна се Рос. — В края на краищата съм новият вицепрезидент на Съединените американски щати. — Вдигна чашата за тост.

— И как според теб стигна дотук? — попита Грийн. — Мислиш ли, че Джош щеше да те вземе за подгласник, ако тъстът му не му беше подшушнал? Неговият тъст… моят бизнес партньор.

— Сай, да не правим от мухата слон. Ние…

— Казах му, че ако те номинираме, ще си решим проблемите — прекъсна го Грийн. — И знаеш ли какво? Не стига, че с моя помощ те номинираха, ами трябваше втори път да ти спасявам задника. Сега е твой ред да върнеш услугата.

На Рос страшно му се искаше да е трезвен. Нямаше да е никак зле, ако водеше разговора на ясна глава.

— Сигурен съм, че твоят партньор доста ще се заинтригува, като разбере, че си поръчал да убият дъщеря му.