Артър Кларк - Последната теорема

Откъдето и да погледнеше на предложението, то му се струваше повече от нелепо и Ранджит силно се изкушаваше да стане и да си тръгне. Тестът на Ферма несъмнено беше основата на много съвременни прийоми за определяне на простите числа. Но от това изобщо не следваше, че човекът, доказал теоремата на Ферма, би имал някакъв успех в разбиването на кодове.

От друга страна, именно това предложение го беше помолил да приеме Гамини. Затова Ранджит преглътна желанието си да се изсмее в лицето на Бледсо и каза само:

— Да ме включите? Означава ли това, че ми предлагате работа?

— Определено означава, Субраманиан. Ще ти бъдат осигурени всички необходими ресурси — а американското правителство разполага с много ресурси, уверявам те, — както и щедра заплата. Какво ще кажеш за?…

Назова сума и Ранджит примигна глуповато. Заплатата, която му предлагаха, щеше да стигне за издръжката на няколко поколения Субраманиан.

— Струва ми се приемливо — отвърна сухо той. — Кога започвам?

— О, ами — проточи замислено Бледсо, — не веднага, уви. Стои въпросът с достъпа ти до класифицирана информация. Факт е, че си бил заподозрян във връзки с терористична дейност.

Тук Ранджит едва не избухна.

— Глупости! Никога не съм имал нищо общо със…

Бледсо вдигна ръка да го спре.

— Знам. Мислиш ли, че бих ти предлагал такава работа, ако имах и най-слабото подозрение? Само че момчетата от отдела за достъп стават адски неспокойни, когато е налице връзка с доказани терористи като онези твои пирати. Не се безпокой. Почти сме изгладили нещата. Наложи се да стигнем до самия връх, между другото. От Белия дом казаха тежката си дума, така че ще си получиш правото на достъп. Но ще отнеме още известно време.

Ранджит въздъхна и захапа въдицата.

— Колко?

— Три седмици, може би. Месец най-много. Така че ти предлагам да продължиш с речите и другите неща, за които си поел ангажимент, а когато всичко е готово от наша страна, аз ще се свържа с теб и ще уредя прехвърлянето ти в Калифорния.

Изглежда, нямаше какво повече да се направи.

— Добре — каза Ранджит. — Ще ми трябва някакъв ваш адрес, за да ви държа в течение къде можете да ме откриете.

Бледсо се ухили. Усмивката му, забеляза Ранджит, разкри щедро количество зъби, които кой знае защо му напомниха за пастта на акула.

— Нямай грижа — успокои го Бледсо. — Ще знам къде да те намеря.

Трите седмици станаха шест, после девет. От Бледсо нямаше ни вест, ни кост и Ранджит започна да се пита още колко ще изтрае щедростта на фондацията, която им плащаше сметките за хотел.

— Типично за правителствената бюрокрация — успокояваше го Мира. — Гамини ти каза да приемеш работата. Ти я прие. Сега не ни остава друго, освен да се съобразим с тяхното разписание.

— Но къде, по дяволите, е Гамини? — измърмори намусено Ранджит. Не се беше вяснал повече, а когато Ранджит прати имейл до офиса на баща му с молба да му дадат адрес, на който да го потърси, оттам му отговориха, че Гамини изпълнява някаква мисия и връзката с него е невъзможна.

Поне Мира не скучаеше непоносимо — използва случая да се види със стари приятели от Масачузетския технологичен институт. Когато се върна от поредната среща — запъхтяна и с патешка походка, но пълна е новини за последните постижения на някои от старите си приятелчета, — той я посрещна с неочакван въпрос:

— Какво ще кажеш да се метнем на следващия самолет до Шри Ланка?

Мира се настани във фотьойла, придържайки внимателно големия си корем.

— Какво има, скъпи?

— Тая работа няма да стане — изтъкна той, пропускайки другия си аргумент, а именно, че времето беше застудяло значително. — Напоследък си мисля за казаното от д-р Бандара. За щатното преподавателско място в университета. Никак не би било лошо, като си помислиш. Ще имам възможност да се занимавам с научна работа, а има и други големи математически загадки, които още никой не е решил. Ако идеята е да станем богати, мога да си поблъскам главата над проблемите в уравнението на Блек-Шолс. А ако ми се прииска истинско предизвикателство, винаги мога да разчитам на P=MP. Решението на тази загадки би довело до революция в математиката.

Мира се намести във фотьойла с надеждата да открие по-удобна поза. Накрая реши, че такава не съществува, и се наведе да потупа Ранджит по ръката.

— Какво е P=KP 5 5 Става дума за една знаменита хипотеза, която твърди, че класовете P и KP съвпадат. Хипотезата засяга въпроса за решимост на задачи за полиноминално време. — Б.ред. ? — попита тя. — И другото уравнение, което спомена?