Артър Кларк - Последната теорема

Проблемът беше, че нямаше какво да прави.

През първите няколко дни беше доста ангажиран, защото трябваше да го разведат из местата, където се твореше бюрокрацията, за да добавят и неговия принос към общия запас — карти за достъп, документи за подписване, изобщо цялата неизбежна бумащина, която задръстваше големите организации през двадесет и първи век. А после — нищо.

В края на първия месец Ранджит, който никога не се цупеше, вече се събуждаше нацупен всяка делнична сутрин. Лечение имаше. По една доза Наташа и Мира обикновено тушираха симптомите, преди да е приключил със закуската, но привечер, когато се прибираше от работа, настроението му беше успяло да се срине отново. Което го изпълваше с чувство за вина.

— Не искам да си го изкарвам на теб или на Таши, Мира, но тук само си губя времето. Никой не ми казва какво се иска от мен. Когато намеря кого да попитам, получавам поклони и безумния отговор, че това, видите ли, зависело от мен.

Но после, след като приключеше с вечерята, изкъпеше Таши, сменеше й памперса или просто я подрусаше на колене… кой би могъл да се цупи в присъствието на малкото съкровище? Ранджит определено не можеше, затова усмивката се връщаше на лицето му, смехът му кънтеше из стаята и така до следващата сутрин, когато трябваше да отиде на работа, за да не върши нищо.

В края на втория месец депресията му се беше задълбочила. Все по-трудно се отърсваше от унинието, защото както казваше на жена си — сигурно за стотен път!

— Става все по-лошо! Днес успях да сгащя Бледсо — което никак не е лесно, защото той почти не се вясва в кабинета си — и го попитах направо какво по-точно се очаква от мен. А той ме изгледа гадно и знаеш ли какво ми отговори? Каза: „Ако разбереш, кажи и на мен, моля те“. Явно е получил заповеди от високо да ме привлече, но никой не го е уведомил в какво ще се състои работата ми.

— Искали са да те назначат, защото си известен и ще подобриш имиджа на агенцията — отсъди Мира.

— И аз си помислих същото, но не може да е това. Цялата операция е толкова секретна, че хората не знаят кой работи в съседния кабинет.

— Значи искаш да напуснеш? — попита тя.

— Ха. По-скоро не. А и да исках, не знам дали бих могъл, защото подписах един куп декларации и документи, чието съдържание не разбрах. Пък и обещах на Гамини.

— В такъв случай — каза Мира, — виж дали няма да намериш нещо хубаво в цялата тази история. Защо не поработиш върху онова равенство P=KP, за което спомена? Пък и утре е събота, така че защо не заведем Таши в зоопарка?

В зоопарка беше страхотно, разбира се, нищо, че в останалата част от света положението беше от лошо по-лошо. Последното развитие ли? Ами огромните стада от крави в Аржентина мряха като мухи от нов вариант на старата болест, позната като син език. Впоследствие беше потвърдено, че епидемията е избухнала заради изкуствено създаден щам на причинителя, разработен като биологично оръжие. Не беше ясно чие дело е. Може би на Венецуела или на Колумбия, както смятаха някои хора в агенцията, защото Аржентина се беше намесила активно в международните усилия да се прекратят стълкновенията между армиите на другите две страни. (Усилията й не се бяха увенчали с особен успех, затова пък й спечелиха трайната омраза на Колумбия и Венецуела.) В останалата част от света цареше обичайният хаос. В Ирак всяка нощ взривяваха коли и обезглавяваха хора, което идваше да покаже, че двата вида иракски мюсюлмани за пореден път са решили да докажат, че има само една истинска ислямска вяра, като за целта се избиват едни други. В Африка броят на официално обявените войни беше нараснал на четиринайсет, без да се смятат няколкото десетки междуплеменни конфликта. В Азия севернокорейците на Любимия водач издаваха комюнике след комюнике, обвинявайки повечето от другите държави по света, че разпространяват лъжи за тях.

Но в Пасадена хората живееха в мир, а малката Таши Субраманиан беше радост за родителите си. Кое друго дете така упорито правеше опити да се обръща в люлката си на толкова крехка възраст? И пак на такава крехка възраст спеше непробудно през половината нощ, е, повечето нощи… добре де, понякога. Наташа Субраманиан несъмнено щеше да е изключително умна, по този въпрос Мира и Ранджит бяха единодушни, нищо, че Джингтинг Жиан, педиатърът, към когото ги бяха насочили от агенцията, се кълнеше, че няма начин да разбереш заложбите на едно бебе, докато не стане поне на четири-пет месеца.

Макар и очевидно да му липсваха нужните познания в тази конкретна област, д-р Жиан беше добър педиатър, особено що се отнасяше до бебешкия плач. Според него някои видове плач означавали, че родителите трябва да реагират моментално; на други не трябвало да обръщат внимание, а просто да оставят Таши да се наплаче. Д-р Жиан дори им предостави записи на различни видове плач, за да се ориентират по-лесно. Изобщо, съветниците от агенцията бяха направили много за Мира и Ранджит. Те им бяха намерили хубавия малък апартамент в кооперация с вътрешен двор — четири стаи, пералня плюс сушилня, лесен достъп до басейна на приземния етаж, озеленен балкон с изглед към ширналия се в ниското Лос Анджелис и може би най-важното в тези неспокойни времена — денонощна охрана, която проверяваше и записваше всички на влизане и на излизане от сградата. Съветниците от агенцията не бяха спрели дотук — помогнали им бяха да изберат най-доброто ателие за химическо чистене, най-добрите ресторанти за доставка на пици по домовете, най-добрите банки и най-добрите агенции за коли под наем (докато не решат да си купят свой автомобил, което те още не бяха решили.)