Артър Кларк - Последната теорема

Протегна ръка за довиждане, но домакинът му не реагира. Вместо това го изгледа, после бавно завъртя капачката на бутилката с уиски.

— Извинете ме за минутка — каза той. — Има още нещо, за което да поговорим.

И изчезна в една от баните на хотелския апартамент. Ранджит чу звука на пусната вода, замисли се, сви рамене и седна отново. Отне повече от минутка, разбира се. Всъщност минаха близо пет минути преди Т. Орион Бледсо да се появи, а когато това стана, изглеждаше като нов човек. Със зачервено от студената вода лице и сресан грижливо, той носеше чаша димящо кафе, без съмнение от кафе-машината, която, изглежда, беше стандартно оборудване на баните в американските хотели.

Не предложи кафе на Ранджит. Нито някакво обяснение, просто седна, погледна към бутилката уиски, сякаш я виждаше за пръв път, и произнесе отсечено:

— Господин Субраманиан, имената Уайтфийлд Дифи и Мартин Хелман говорят ли ви нещо?

Леко объркан от внезапната смяна на темата и поведението — но и донякъде окуражен от факта, че разговорът най-сетне е засегнал област, в която не е съвсем бос, — Ранджит отговори:

— Криптография, без съмнение. Процедурите Дифи-Хелман-Меркел.

— Именно — кимна Бледсо. — Едва ли е необходимо да ви казвам, че Дифи-Хелман среща сериозни проблеми заради квантовите компютри.

Не беше необходимо. Макар самият той да не се беше интересувал особено от кодове и тяхното разбиване — ако не броим онзи епизод с паролата на преподавателя по математика, — едва ли имаше съвременен математик, който да не знае за какво става въпрос.

Процедурата Дифи-Хелман се базираше на една съвсем простичка идея, но приложението й беше толкова трудно, че влезе в употреба едва след появата на наистина мощни компютри. Първата стъпка в закодирането на тайно съобщение е то да бъде представено като поредица от цифри. Най-простият начин е да се замени буквата А с цифрата 1, буквата Б с 2 и така нататък до края на азбуката. (Разбира се, никой криптограф, надхвърлил десетгодишна възраст, не би погледнал сериозно на тази тривиална система за заместване.) Следващата стъпка би могла да бъде комбинирането на цифрите с някакво огромно число — нека го наречем N — по такъв начин, че да се прикрие първоначалното просто заместване. Простичкото прибавяне на голямото число N към заместващите цифри понякога вършеше работа само по себе си.

Тайната се криеше във въпросното число N. Криптографите стигаха до него чрез умножаването на две големи прости числа. Всеки свестен компютър би могъл да изпълни операцията за част от секундата, но обратното действие — разгадаването на простите числа по произведението им, беше непосилна задача дори за най-добрите компютри и можеше да отнеме години. Оттам и неофициалното название — „числов капан“, в който е лесно да влезеш и на практика е невъзможно да излезеш. Въпреки това този метод на кодиране си имаше един сериозен плюс. Всеки можеше да закодира съобщение чрез умножаване на прости числа — дори някой притиснат до стената член на френската съпротива, да речем, преследван по петите от Гестапо и решен да предаде на другарите си жизненоважна информация за местоположението на противникови подразделения. И само хората, които знаят кои са простите числа, могат да разчетат съобщението.

Бледсо отпи глътка от бързо изстиващото си кафе.

— Работата е там, Субраманиан — каза той, — че в момента е налице сериозен информационен трафик по целия свят — не ме питай какъв точно. Самият аз имам едва бегла представа за какво иде реч, но дори и това нямам право да ти кажа. Важното е, че сега повече отвсякога трябва да сме сигурни, че кодът ни е неразбиваем. Може би има някакъв друг начин за разкодиране, който не е свързан с разлагането на прости числа и прочие алабалистика. И ако има, бихме искали ти да го откриеш.

Ранджит положи сериозни усилия да не се разсмее. Искаха от него да направи онова, върху което работеше всеки криптографски отдел във всяка разузнавателна агенция по света още откакто Дифи и Хелман бяха публикували статията си през далечната 1975 година.

— И защо аз? — попита той.

Бледсо явно беше доволен от себе си, ако се съдеше по физиономията му.

— Когато телевизиите гръмнаха с историята как си доказал последната теорема на Ферма, веднага ми светна. Всички математици, които работят върху процедурите Дифи-Хелман, използват така наречения тест на Ферма, нали? Та, кой би могъл да знае повече за това от човека, доказал теоремата му? А и разни хора казаха добра дума за теб, така че решихме да те включим в екипа.