Артър Кларк - Последната теорема

— Ще ми се Йорис да беше с нас! — повтори неведнъж Ранджит, докато обикаляше залите и се дивеше на вълнуващите експонати.

А после, след толкова много време, че Ранджит беше спрял да се надява и дори да мисли за това, съвсем неочаквано се появи единственият човек, който можеше да направи приятната ваканция незабравима. На вратата на хотелския им апартамент се почука и Ранджит отвори, очаквайки да види камериерката с купчина чисти хавлии в ръце, но вместо нея насреща му се хилеше Гамини Бандара с букет свежи рози в едната ръка за Мира и шише шриланкски арак в другата. Виждаха се за пръв път след сватбата и въпросите валяха един през друг. Харесало ли им в Англия? Как им се струвала Америка? Какво ставало в Шри Ланка напоследък? Мъжете бяха на третата чашка, когато Мира забеляза, че разговорът се движи все в същата посока, въпросите идват от Гамини, а отговорите — от нея и от съпруга й.

— Защо — намеси се тя — не ни разкажеш малко за себе си, Гамини. Как върви работата ти в Ню Йорк?

Той се ухили и разпери ръце.

— Ами върви. Срещи по цял ден. Ето какво правя.

— Но аз мислех, че офисът ти е в Калифорния — каза Ранджит.

— Така е. Но пък разговори от международен характер има постоянно, а централата на ООН е тук, така че… — Гаврътна третата си чашка и ги погледна сериозно. — Всъщност, дойдох тук, за да искам услуга, Ранджит.

— Само кажи — реагира без колебание той.

— Не бързай да казваш „да“ — охлади ентусиазма му Гамини. — Защото става въпрос за ангажимент, който ще отнеме от времето ти. Но пък не е лош ангажимент, от друга страна. Нека ти обясня. Докато си във Вашингтон, с теб ще се свърже човек на име Орион Бледсо. Той е по секретните работи и заема висок пост в правителствена организация, за която повечето хора дори не са чували. Биографията му е забележителна, между другото. Ветеран е от първата война в залива, участвал е и в умиротворяването на бивша Югославия, а после и във втората война в залива, онази в Ирак. В този ред се е сдобил и с раните, които са му осигурили загуба на дясната ръка, орден „Пурпурно сърце“, орден „Военноморски кръст“, а накрая и настоящата му работа.

— А тя е? — попита Ранджит, възползвайки се от кратката пауза в изложението на Гамини.

Приятелят му поклати глава.

— Стига, Рандж. Ако реши, Бледсо сам ще ти каже. Разбираш, че има правила, с които трябва да се съобразявам.

Ранджит опита отново.

— А това, което аз ще правя… прилича ли на истинска работа?

Гамини замълча замислено.

— Ами да, но за момента не мога да ти кажа нищо повече — каза накрая той. — Важното е, че ще правиш нещо полезно за света. Участието на Бледсо се ограничава до това да ти осигури достъп до секретна информация.

— А тя за какво ще ми трябва? — учуди се Ранджит. Гамини се усмихна и поклати за пореден път глава. А после някак смутено добави:

— Трябва да те предупредя, че Бледсо си пада старомоден тип от времето на Студената война и изобщо е досаден. Но навлезеш ли веднъж в работата, почти няма да си имаш вземане-даване с него. Освен това — добави той, — когато съм в Щатите, офисът ми рядко е на повече от половин час път с кола оттук, така че ще се виждаме често, стига да искаш. — Той намигна на Мира. А после каза, че трябвало да бърза за поредната си проклета среща, която била в другия край на града, и че се надявал скоро да се видят в Пасадена, след което си тръгна.

Ранджит и Мира се спогледаха.

— Къде е Пасадена? — попита той.

— В Калифорния, струва ми се — отговори тя. — Означава ли това, че офисът ти ще е там? В случай че приемеш работата?

Ранджит се усмихна и въздъхна.

— Знаеш ли какво? Може би трябва да питаме бащата на Гамини за всичко това.

Това и направиха, или поне оставиха запитване в офиса му. Отговор не получиха веднага. Всъщност отговор не получиха преди краткия си полет от Ню Йорк (летище „Ла Гуардия“) до Вашингтон (летище „Рейгън“), където ги посрещнаха хората от агенцията за научен напредък и ги отведоха до новия им хотел с изглед към Капитолия и много близо до Националния мол. Дори и тогава разяснението на д-р Бандара беше повече от оскъдно: „Имам уверенията на Гамини, че този човек, с когото иска да се срещнеш, може да ти бъде от голяма полза“. Но не ставаше ясно от полза за какво, нито защо Гамини изобщо беше решил да се занимава с това, така че Ранджит въздъхна и се предаде. Което не беше голяма загуба, защото Вашингтон се оказа пълен с неща, които му бяха много по-интересни от някаква работа с неизяснен характер, предлагана от все още непознат му човек на име Орион Бледсо.