Артър Кларк - Последната теорема

Все пак магазините в Лондон предлагаха голям избор от дрехи, които да предпазят зиморничавите туристи от студа, донякъде поне. Термобельо, ръкавици и палто с кожена яка помогнаха на Ранджит да понесе уличния студ на английската столица, а Мира се сдоби с първото си палто от норка.

А после се срещнаха със сър Тарик. Именно той от името на Кралското математическо общество беше поканил Ранджит да стане член и да им разкаже повече за своето историческо постижение. (И беше намерил фондация, която да поеме пътните им разноски.) Сър Тарик ал Диуани се оказа пълен възрастен мъж с непокорна коса тип Алберт Айнщайн, с добро сърце и без следа от чуждестранен акцент. („Е — обясни той, когато го попитаха за последното, — аз все пак съм четвърто поколение лондончанин.“) А когато разбра, че Ранджит мръзне през повечето време, той се плесна по челото.

— Ох, по дяволите — възкликна съкрушено. — Грешката е моя. Реших да наблегна на изискаността вместо на удобството. Ще се погрижа да ви преместят.

Преместиха ги в чистак нов, макар и не особено популярен хотел в Южен Кенсингтън. Това учуди Мира, но след разговора си с управителя тя доволно докладва на Ранджит, че сър Тарик е избрал този хотел по две причина. Първо, защото е близо до някои от най-добрите музеи в Лондон и второ, защото тук често отсядали арабски петролни шейхове с многобройните си свити. А това било важно, защото петролните шейхове мразели студа дори повече от Ранджит, не само в стаите си, а и във фоайето, по стълбите и дори в асансьорите. А собствениците на хотела от своя страна ненавиждали мисълта, че богатите им и разточителни арабски гости може да останат недоволни от престоя си при тях.

Макар да не беше разточителен петролен шейх, Ранджит нямаше нищо против да се възползва от резултата на тяхната разточителност. През следващите два месеца настроението му видимо се подобри. Подобри се дотам, че да се възползва от първата причина, поради която сър Тарик беше избрал хотела — близостта му до музеите. Природоисторическият музей (макар в сградата му да имаше постоянно течение) го плени дотолкова, че Ранджит се реши на експедиция през града до самия Британски музей, който се оказа още по-великолепен (макар и с още по-силно течение) и стана повод Ранджит да признае, че все пак е възможно студените страни да имат и някои предимства пред топлите.

Престоят им в Лондон не мина изцяло под знака на туристическите занимания. Лекцията му пред Кралското математическо общество изискваше известна подготовка от негова страна, макар че съдържанието й не се различаваше драстично от онова, което беше казал на пресконференцията в Коломбо. От две списания се обадиха с молба за среща — „Нейчър“, защото първи бяха публикували статията му; и „Ню Сайънтист“, защото (както обещаха) щели да го заведат в най-добрата кръчма от тази страна на Темза. Имаше и няколко пресконференции, които Де Сарам беше уредил от Коломбо. И макар снимките им да се кипреха на всяка будка за вестници, а лицата им да се появяваха от време на време в репортажи по телевизията, Мира го убеди да подложи на драстичен тест термобельото си, като виси с нея пред Бъкингамския дворец и чака смяната на караула. Когато се прибраха в хотела си след изпитанието, Ранджит призна, че наистина се е отървал без измръзвания, както и че фотоапаратите и камерите на туристите са били насочени към караула, а не към тях.

— Значи е вярно — заключи той. — Можем да се разхождаме из Лондон колкото си искаме, без никой да ни обръща внимание. Това място много би ми харесало, стига да го преместеха хиляда километра на юг.

Е, това явно нямаше да стане, така че след поредните няколко часа, посветени на обстойно обличане само за да стигне от хотелското фоайе до таксито и от таксито до друго някое фоайе, Ранджит се предаде и дръпна сър Тарик настрана. После говори по телефона с Де Сарам в Коломбо и докладва с широка усмивка на Мира:

— Заминаваме за Америка. Тяхната асоциация за научен напредък провежда годишната си конференция идния месец и Де Сарам е уредил всичко. О, не сме приключили с Лондон. Съвсем не. Ще се върнем, когато времето се постопли, обещавам.

И се сдобиха с резервации за първа класа (благодарение на поредната щедра фондация) за полета до Ню Йорк в два следобед същия ден.

Качиха се на самолета след искрени и многословни благодарности към сър Тарик и в два и двайсет вече наближаваха източния бряг на Ирландия, оставили Англия зад гърба си.