Артър Кларк - Последната теорема

— Доста бавно, за жалост. Не знаех, че се интересуваш от Ферма.

Тя като че се смути.

— Е, май е редно да отбележа, че интересът ми се дължи на теб. След като чух, че си откраднал паролата на преподавателя по математика… какво, изненадан ли си? Всичките му студенти разбраха. Мисля, че ако семестърът не беше свършил, щяха да те изберат за отговорник на курса. — Мира му отправи приятелска усмивка. — Така или иначе, зачудих се какво толкова е могло да обсеби човек като теб. Или „обсебване“ е твърде силна дума? — Ранджит, който отдавна се беше примирил с техническото описание на своята неуспешна до този момент мисия, сви рамене. — Добре де — продължи тя, — да речем, че се запитах на какво се дължи силното ти желание да намериш доказателство за твърдението на Ферма. Доказателството на Уайлс със сигурност не е било онова, което Ферма е имал предвид, нали? Ако не заради друго, то защото почти всяка стъпка в доказателството на Уайлс цитира работата на други математици, работили дълго след като Ферма е починал и няма начин Ферма да е знаел, че… о, Ранджит, внимавай с колата си!

Ранджит примигна стреснато, после видя какво има предвид момичето. Толкова се беше сащисал от обрата в разговора, че неволно беше наклонил опасно чашата. Изправи я и отпи голяма глътка да си прочисти главата.

— Какво знаеш за доказателството на Уайлс? — попита настоятелно той. Вече не му пукаше дали спазва добрия тон.

Мира де Сойза явно не се засегна.

— Не много, всъщност. Само колкото да придобия представа за какво иде реч. Със сигурност не толкова, колкото би разбрал истински математик, естествено. Знаеш ли кой е д-р Уилкинсън? От математическия форум Дрексъл? Според мен неговото обяснение на постигнатото от Уайлс е най-просто и разбираемо.

Гласните струни на Ранджит бяха временно парализирани поради факта, че самият той, когато за пръв път се опита да проумее доказателството на Уайлс, с огромно облекчение прочете анализа на същия този д-р Уилкинсън.

Даде си сметка, че все пак е произвел някакъв звук, защото момичето Сойза го гледаше въпросително.

— Тоест… — поясни той — казваш, че можеш да разбереш обяснението на Уилкинсън, така ли?

— Разбира се, че мога — каза меко тя. — Обяснява го много добре. Просто прочетох обяснението… е — призна тя, — наложи се да го прочета пет-шест пъти, в интерес на истината. Както и да прегледам част от книгите, на които се позовава. Сигурно съм пропуснала много неща, но мисля, че придобих доста добра обща представа. — Изгледа го мълчаливо, преди да попита: — Знаеш ли какво бих направила на твое място?

Ранджит беше напълно откровен:

— Представа си нямам.

— Ами, изобщо не бих се занимавала с Уайлс. Бих насочила вниманието си към други математици, които са работили през първите трийсет-четирийсет години след смъртта на Ферма. Сещаш се. Говоря за изследвания, които може да са повлияли на Ферма, докато е бил жив, може дори да е работил върху някои от тях. И… а — смени внезапно темата тя, вперила поглед някъде над дясното рамо на Ранджит, — ето го и моят отдавна изгубен Брайън Хариган с моето отдавна забравено шампанско.

Отдавна изгубеният Брайън Хариган се оказа поредният несъразмерно едър американец, повлякъл със себе си хубаво момиче на двайсетина години. Удостои Ранджит с микроскопичен по своята продължителност поглед, после каза:

— Извинявай, сладурано — обръщайки се към Мира де Сойза през пространството, заемано от Ранджит Субраманиан, като да беше съвсем празно, — но се заприказвах с… ъ, Девика. Тя, кажи-речи, е израснала в тази къща и обеща да ме разведе. Къщата се отличава с някои страхотни дизайнерски решения — забеляза ли циментовите подове? Така че ако нямаш нищо против…

— Върви — махна с ръка Мира. — Просто ми дай шампанското, ако не се е стоплило съвсем, и заминавай. — И той отпътува, хванал под ръка момичето, което не беше казало и дума нито на Ранджит, нито на Мира де Сойза.

Най-хубавото в отпътуването на Брайн Хариган беше, че сега Ранджит се оказваше в пълно владение на тази пълна с изненади, смущаваща и като цяло доста необикновена млада жена. (Макар че за възрастта й можеше да се спори, сигурен беше Ранджит. Беше поне с две или три години по-голяма от него. Може би и с повече.) Не гледаше, на разговора им като на романтично събитие. Младежът имаше съвсем бегла представа за свалките между момче и момиче, а съществуваше и елементът на име Брайън Хариган, който я наричаше „сладурана“. С едно-две подбутвания от негова страна Сойза запълни част от празнините в портрета на Брайън Хариган. Оказа се, че не е американец. Канадец бил. Работел за една от международните хотелски вериги, която проучвала възможностите за изграждането на нов луксозен хотел на един от плажовете на Тринкомалее. Уви, Мира не сподели онази конкретна информация, която човъркаше любопитството на Ранджит. От друга страна, каза си той, не беше негова работа дали момичето спи с онзи тип или не.