Артър Кларк - Последната теорема

Е, не точно, ревизира мнението си Ранджит. Подобно сравнение би било прекалено. Преподавателката беше готина, но просто не разполагаше със суровината на часовете по астрономия. Нищо не можеше да се сравнява с изходен материал като космическия елеватор и неговите вълшебни възможности.

А лифтът на Арцутанов дори не беше единственият хит. Какво ще кажете (попита един от студентите в часа по астрономия) за нещо като примката на Лофстрьом? При нея не е необходимо да залагаш огромен сателит в орбита, защото конструкцията просто си лежи на земната повърхност и изстрелва космическите капсули в орбита.

Тук обаче д-р Ворхулст се опита да дръпне юздите на развихрилите се студенти.

— Триенето — каза той многозначително. — Не забравяйте триенето. Спомнете си какво се е случило с първите космически апарати при обратното навлизане в атмосферата. Ако използвате примка на Лофстрьом, преди да изстреляте капсулата, ще трябва да я ускорите до скоростта на откъсване от седем мили в секунда, за която говорихме онзи ден, а тогава триенето с въздуха ще я възпламени.

Замълча и плъзна поглед по студентите с познатото доброжелателно изражение, но и с дяволита искрица в очите, която подсказа на Ранджит, че им е подготвил някаква изненада.

— Е — каза разговорливо преподавателят, — някой от вас, младши астронавти, измисли ли вече каква ракетна тяга ще има нашият космически кораб?

Ранджит не беше измислил нищо, освен обичайната смес от гориво плюс окислител. Запази мълчание обаче, защото му беше ясно, че д-р Ворхулст има нещо друго наум, иначе не би повдигнал въпроса.

До същия извод беше стигнало и момчето до него, но реагира по различен начин. Вдигна ръка и попита:

— Не говорите за химическа тяга, нали, д-р Ворхулст? Какво тогава? Ядрена, може би?

— Добра идея — кимна преподавателят, — но не, според мен ядрената тяга не е най-доброто, поне не ядрената тяга, за която говорите вие. О, проекти на ракети, задвижвани от последователно взривяване на ядрени бомби, има колкото искаш. Можем да поговорим и за тях, ако искате, но за прехода от НОО до Марс съществуват две доста по-добри възможности. И двете изискват някакъв вид космически елеватор, който да ги издигне до ниска околоземна орбита, защото и двете не притежават необходимата мощ да изведат дори малък товар от гравитационния кладенец на Земята. Едната е слънчевото платно. Другата е електрическата ракета.

В рамките на десетина минути д-р Ворхулст изложи сбити и убедителни аргументи срещу използването на ядрени експлозии като ракетна тяга — най-напред стоеше въпросът за масивните щитове, които да предпазят астронавтите от смъртоносното лъчение, пък и кой изобщо би искал да взриви няколкостотин ядрени бомби в космоса? Слънчевите платна имали много плюсове, призна той, но били ужасно бавни и със слаба маневреност. Електрическата тяга, от друга страна, макар също да ускорявала бавно, не изисквала запаси от гориво и не изхвърляла нежелани отпадни продукти. Откъде идва електричеството ли? Едната възможност била ядрена електроцентрала на борда на кораба, но със същия успех можела да се използва и слънчевата енергия. Говорим за слънчевата енергия в открития космос, където няма нощ, нито лошо време, така че слънцето си свети непрекъснато.

— И какво правим с въпросното електричество? Йонизираме някаква работна течност — газ като ксенона например, — газът се възпламенява, изригва от дюзите на ракетата при много висока скорост и привежда ракетата в движение.

Спря, колкото да си поеме дъх.

— Вярно — призна той, — електрическата ракета не може да постигне бързо ускорение. Но може да ускорява неограничен период от време, а колкото по-дълго трае ускорението, толкова по-висока е резултатната скорост. Можете да ускорявате през половината път. А после обръщате ракетите с дюзите напред и започвате да забавяте, докато пристигнете на Марс. Досеща ли се някой какво означава това?

Ворхулст им даде минутка да съобразят, но никой не се справи.

— Означава — обясни им накрая той, — че колкото по-далеч отивате, толкова по-висока скорост ще развиете. Електрическата тяга едва ли е подходяща за пътуване до Луната. Разстоянието е малко и времето няма да ви стигне, за да развиете висока скорост. За Марс обаче електрическата тяга е най-подходяща. А до външните планети, да речем Уран или Нептун, пътуването няма да отнеме много повече време, отколкото до Марс! А ако наистина ще ходите някъде далеч, например до облака на Оорт, ускорението постига такава висока скорост, че дори такова едно немислимо разстояние става достъпно!