Артър Кларк - Последната теорема

После замълча и се ухили.

— Е — каза той, — не бързайте да залагате всичко на електрическата ракета, защото тя има един сериозен недостатък — електрически ракети просто няма. — Ворхулст повиши глас да надвика стоновете на разочарование. — Няма съмнение относно принципите й на действие. Но никой никога не е строил такава ракета, защото тя не може да излети от земната повърхност. Нужно й е нещо, което да я изведе в ниска околоземна орбита. Нещо като космическия лифт на Арцутанов, а както знаете, такива не се намират.

Отправи им тъжна усмивка.

— Е, някой ден и това ще стане — обеща той. — Тогава електрическите ракети ще влязат в серийно производство за нула време и мога да се хвана на бас, че поне двама-трима от вас ще пътуват до разни странни и вълшебни места. Но засега ще си стоим на Земята, защото космическите лифтове и електрическите ракети все още не съществуват.

Което, като си помислиш, беше вярно, поне за маломерното пространство около Земята, макар че и това скоро щеше да се промени.

В интерес на истината, малко по-далеч (но не много) сто петдесет и четири от въпросните електрически ракети вече се прицелваха право към Земята, а съществата в тях изобщо не ги смятаха за необичайни.

Тези същества бяха едно-точка-петиците и те (или предците им) пътуваха между звездите с подобни космически апарати от много поколения насам. И мисиите им неизменно бяха от този вид. Работата беше там, че едно-точка-петиците имаха уникално място сред подчинените разумни видове в галактиката.

Най-просто казано, те изпълняваха мокрите поръчки на големите галактици.

На страничния наблюдател едно-точка-петиците биха се сторили странен избор за този вид служба. Без щитовете и протезите си едно-точка-петиците не бяха много по-големи от земната котка. Само че страничният наблюдател едва ли би имал възможност да види едно-точка-петиците в подобно „разсъблечено“ състояние. Незаменимите защитни устройства бяха с половината от телесната маса на едно-точка-петиците (оттам и наименованието им) и всеки елемент от тези устройства им беше жизнено необходим. Някои от тях предпазваха крехките органични същества от радиация — от йонизираните течове на ядрените електроцентрали в корабите и от лъчевата утайка, останала след отдавнашните им ядрени войни. Както и от смъртоносно силните ултравиолетови лъчи на родната им звезда, които проникваха свободно през озоновия слой на планетата им поради простата причина, че по-раншните им дейности я бяха лишили от такъв. Част от химическите им процесори отстраняваха отровите от въздуха, който дишаха, и от храната и водата, които приемаха. Други просто им помагаха да не полудеят от непоносимия шум, пропил всяка частица на техния свят (за тази цел използваха звукопоглъщащи обвивки и честотни занулители). Трети намаляваха интензитета на влудяващите проблясъци и изригвания, съпровождащи родната им индустрия.

На планетата им имаше няколко изолирани местенца, където едно-точка-петиците можеха да се съблекат, без това да им струва живота. Това бяха залите за размножаване и раждане, също и сградите, където се извършваха медицински и хирургически процедури. Нямаше много такива. Понеже на опустошената им планета имаше толкова много неща, от които да се пазиш, да неутрализираш или предотвратяваш, подобни места бяха не само редки, но и изключително скъпи.

Предвид всичко казано, човек би се запитал защо един толкова напреднал в технологично отношение вид като едно-точка-петиците не си е построил флотилия от кораби и не се е пренесъл на друга планета, където да започне на чисто.

Всъщност едно-точка-петиците го били направили… веднъж.

Само че проектът не се увенчал с успех. О, корабите били проектирани и построени, открита била и подходяща планета за преселението. Само че тогава се намесили големите галактици. След намесата им успехът на мисията се оказал така незначителен, че едно-точка-петиците не си и помислили да го повторят, нищо, че оттогава минали много хиляди години.

Като цяло учебната година беше разочароваща, но лятото започна добре за Ранджит Субраманиан. Да вземем оценките му например. Когато ги обявиха, Ранджит не се изненада от джентълменската четворка по философия (оценката му психология не се броеше, защото Ранджит беше отпаднал от курса заради убийствената скука), не беше изненадан и от шестицата си по астрономия, затова пък беше доволен. Виж, шестицата по статистика си беше пълна мистерия. Не му хрумваше друго обяснение, освен че високата оценка се дължи на допълнителната литература, която беше изчел, след като реши, че ще полудее, ако види още една хистограма на плътността. Библиотеката го беше спасила, предоставяйки му сериозни текстове върху неща като стохастичните методи и Бейсов анализ.