Артър Кларк - Последната теорема

Здесь есть возможность читать онлайн «Артър Кларк - Последната теорема» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Последната теорема: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последната теорема»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На трийсет светлинни години разстояние и невидими за човешките очи, големите галактици търсят интелигентен живот във вселената. Мисията им е да унищожат всеки напреднал вид, чиято технология представлява заплаха за господството им. Уловили излъчванията на първия ядрен взрив, разтърсил една малка синя планета, големите галактици изпращат армада, която да елиминира войнствените парвенюта.

Последната теорема — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последната теорема», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Същият вид одеяло — каза Ворхулст на класа, — който причинява глобалното затопляне тук, на Земята, и чиито ефекти, надявам се, един ден ще можем да компенсираме. Или поне най-лошата част от тях. — На Венера, добави той, тази „най-лоша част“ била довела до температура на повърхността, при която се топи оловото.

Следващата по ред беше Земята, „която не е нужно да колонизираме тепърва — пошегува се Ворхулст, — защото някой или нещо, изглежда, вече са го направили, при това доста отдавна“. Не им даде възможност да реагират, а продължи нататък:

— Така че нека да погледнем към Марс. Искаме ли да отидем на Марс? И дори по-интересния въпрос — има ли живот на Марс? Този спор се води от векове, както знаете. Американският астроном Пърсивал Лоуел — каза той — бил убеден, че на Марс има живот, при това не какъв да е, а високоразвита цивилизация с напреднала технология, способна да изгради мащабната мрежа от канали, които Джовани Скиапарели видял на повърхността на планетата. Но по-добрите телескопи — и с помощта на покойния капитан Пърси Моулсуърт от Тринкомалее — отхвърлили тази идея, доказвайки, че „каналите“ на Скиапарели са само случайни естествени образувания на релефа, които подвели зрението му да ги навърже в прави линии. А после първите три мисии „Маринър“ сложили край на дебата, изпращайки снимки на марсианската повърхност, която била пуста, надупчена от кратери и студена. Но — завърши д-р Ворхулст — по-късни и по-прецизни снимки на Марс показват данни за наличието на течаща вода. Не в момента, разбира се, сега там нищо не тече, но данните говорят за съвсем истинска вода, която е текла по повърхността на Марс много отдавна. Което стана повод отново да се заговори за прословутия „живот на Марс“. Ала — добави той — скоро след това махалото се залюля отново. Така че е логично да си зададем въпроса коя е вярната посока? — Д-р Ворхулст обходи с поглед аудиторията, после се ухили. — Мисля, че единственият начин да разберем, е да пратим хора там, по възможност с богат набор от изкопни машини.

Замълча. После каза:

— Сигурно следващият ви въпрос ще е за какво ще копаят? Но преди да отговоря на това, сеща ли се някой от вас за място в Слънчевата система, което пропуснахме да споменем?

Мълчанието се проточи, докато студентите брояха на пръсти — Меркурий, Венера, Земята, Марс, — а после едно момиче от първия ред се обади:

— За Луната ли говорите, д-р Ворхулст?

Той направи справка с таблото си, после кимна на момичето.

— Точно така, Рошини. Но преди да стигнем до Луната, нека ви покажа няколко снимки от място, на което съм бил лично, а именно — Хаваите.

Обърна се към стенния екран отзад, където се бе появил нощен пейзаж на тъмен склон, спускащ се към морето. Склонът беше осеян с червени огньове като армейски бивак, а там, където огньовете се срещаха с крайбрежието, ярки фойерверки изстрелваха огнени метеори над повърхността.

— Това са Хаваите — каза Ворхулст. — Големият остров. Вулканът Килауеа изригва и лавата се стича към морето. При спускането си по склона всеки малък поток се охлажда отгоре и се превръща в нещо като тръба от втвърден камък, по която се стича течната лава. Само че понякога лавата пробива тръбата. Това са изолираните червени огньове, които виждате на снимката. — Ворхулст даде на студентите време да се запитат защо им показва Хаваите, вместо да продължи по темата за Луната. После зададе нова команда. На екрана се появи самият д-р Ворхулст в компанията на красива млада жена в оскъден бански костюм. Двамата стояха при входа на обрасла с растителност пещера в средата на тропическа дъждовна гора.

— Дамата с мен е Ани Шкода — обясни Ворхулст на класа. — Тя ми беше научен ръководител в Хило — и не си мислете разни глупости, защото месец след като тази снимка беше направена, Ани се омъжи за някой друг. Тук сме снимани точно преди да се спуснем в онова, което американците наричат Турстоновата лавова тръба. Лично аз предпочитам хавайското име — нахуку, защото човекът на име Турстон, с когото е свързано американското название, няма нищо общо с тръбата. Бил е просто вестникарски издател, който подхванал кампанията за създаването на Националния вулканичен парк. Както и да е, преди четири-петстотин години Килауеа — или по-ранният вулкан Мауна Лоа — изригнал. Потекла лава; лавата образувала тръби. И тези тръби се запазили като огромни проходи в скалата. С течение на годините ги покрили кал, пръст и още Бог знае какво, но те и досега са си там. — Замълча и плъзна поглед по редиците от студенти. — Някой иска ли да познае какво общо има това с Луната? — Двайсетина ръце се вдигнаха едновременно. Ворхулст избра момчето до Ранджит.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последната теорема»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последната теорема» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
Артур Кларк - Последняя теорема
Артур Кларк
libcat.ru: книга без обложки
Артър Кларк
Отзывы о книге «Последната теорема»

Обсуждение, отзывы о книге «Последната теорема» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x