Артър Кларк - Последната теорема

— Същият вид одеяло — каза Ворхулст на класа, — който причинява глобалното затопляне тук, на Земята, и чиито ефекти, надявам се, един ден ще можем да компенсираме. Или поне най-лошата част от тях. — На Венера, добави той, тази „най-лоша част“ била довела до температура на повърхността, при която се топи оловото.

Следващата по ред беше Земята, „която не е нужно да колонизираме тепърва — пошегува се Ворхулст, — защото някой или нещо, изглежда, вече са го направили, при това доста отдавна“. Не им даде възможност да реагират, а продължи нататък:

— Така че нека да погледнем към Марс. Искаме ли да отидем на Марс? И дори по-интересния въпрос — има ли живот на Марс? Този спор се води от векове, както знаете. Американският астроном Пърсивал Лоуел — каза той — бил убеден, че на Марс има живот, при това не какъв да е, а високоразвита цивилизация с напреднала технология, способна да изгради мащабната мрежа от канали, които Джовани Скиапарели видял на повърхността на планетата. Но по-добрите телескопи — и с помощта на покойния капитан Пърси Моулсуърт от Тринкомалее — отхвърлили тази идея, доказвайки, че „каналите“ на Скиапарели са само случайни естествени образувания на релефа, които подвели зрението му да ги навърже в прави линии. А после първите три мисии „Маринър“ сложили край на дебата, изпращайки снимки на марсианската повърхност, която била пуста, надупчена от кратери и студена. Но — завърши д-р Ворхулст — по-късни и по-прецизни снимки на Марс показват данни за наличието на течаща вода. Не в момента, разбира се, сега там нищо не тече, но данните говорят за съвсем истинска вода, която е текла по повърхността на Марс много отдавна. Което стана повод отново да се заговори за прословутия „живот на Марс“. Ала — добави той — скоро след това махалото се залюля отново. Така че е логично да си зададем въпроса коя е вярната посока? — Д-р Ворхулст обходи с поглед аудиторията, после се ухили. — Мисля, че единственият начин да разберем, е да пратим хора там, по възможност с богат набор от изкопни машини.

Замълча. После каза:

— Сигурно следващият ви въпрос ще е за какво ще копаят? Но преди да отговоря на това, сеща ли се някой от вас за място в Слънчевата система, което пропуснахме да споменем?

Мълчанието се проточи, докато студентите брояха на пръсти — Меркурий, Венера, Земята, Марс, — а после едно момиче от първия ред се обади:

— За Луната ли говорите, д-р Ворхулст?

Той направи справка с таблото си, после кимна на момичето.

— Точно така, Рошини. Но преди да стигнем до Луната, нека ви покажа няколко снимки от място, на което съм бил лично, а именно — Хаваите.

Обърна се към стенния екран отзад, където се бе появил нощен пейзаж на тъмен склон, спускащ се към морето. Склонът беше осеян с червени огньове като армейски бивак, а там, където огньовете се срещаха с крайбрежието, ярки фойерверки изстрелваха огнени метеори над повърхността.

— Това са Хаваите — каза Ворхулст. — Големият остров. Вулканът Килауеа изригва и лавата се стича към морето. При спускането си по склона всеки малък поток се охлажда отгоре и се превръща в нещо като тръба от втвърден камък, по която се стича течната лава. Само че понякога лавата пробива тръбата. Това са изолираните червени огньове, които виждате на снимката. — Ворхулст даде на студентите време да се запитат защо им показва Хаваите, вместо да продължи по темата за Луната. После зададе нова команда. На екрана се появи самият д-р Ворхулст в компанията на красива млада жена в оскъден бански костюм. Двамата стояха при входа на обрасла с растителност пещера в средата на тропическа дъждовна гора.

— Дамата с мен е Ани Шкода — обясни Ворхулст на класа. — Тя ми беше научен ръководител в Хило — и не си мислете разни глупости, защото месец след като тази снимка беше направена, Ани се омъжи за някой друг. Тук сме снимани точно преди да се спуснем в онова, което американците наричат Турстоновата лавова тръба. Лично аз предпочитам хавайското име — нахуку, защото човекът на име Турстон, с когото е свързано американското название, няма нищо общо с тръбата. Бил е просто вестникарски издател, който подхванал кампанията за създаването на Националния вулканичен парк. Както и да е, преди четири-петстотин години Килауеа — или по-ранният вулкан Мауна Лоа — изригнал. Потекла лава; лавата образувала тръби. И тези тръби се запазили като огромни проходи в скалата. С течение на годините ги покрили кал, пръст и още Бог знае какво, но те и досега са си там. — Замълча и плъзна поглед по редиците от студенти. — Някой иска ли да познае какво общо има това с Луната? — Двайсетина ръце се вдигнаха едновременно. Ворхулст избра момчето до Ранджит.